Избрани новини
Достатъчно, за да живеем (и все пак да ни остава). Колко печелят домашните любимци на знаменитостите в социалните мрежи? (снимки)
Записки на един LifeOnline пътешественик: самостоятелно пътуване до Дубай (галерия)
Елза отговаря
Вярно ли е, че кърменето повишава интелигентността на детето?
Какво съдържа майчиното мляко и по-добро ли е от адаптираната храна?
Широко разпространено е мнението, че храненето с майчино мляко не само укрепва имунитета на детето, но и повишава неговата интелигентност. Фактчекерите от проекта "Проверени медии" решиха да проверят дали това наистина е така.
Майчиното мляко, според СЗО, е „идеална храна за бебета“, която „е безопасна и безвредна и съдържа антитела, които помагат за защитата (на бебето) от много често срещани детски болести“. Експертите на СЗО препоръчват да се хранят децата изключително с кърма до шест месеца, а след това, след въвеждане на допълнителни храни, да продължите да кърмите детето до две години или повече. В момента обаче малко хора следват тази препоръка - само едно на всеки три бебета се кърми изключително през първите шест месеца от живота си. В същото време кърменето има благоприятен ефект върху здравето не само на детето, но и на майката. Една година кърмене намалява риска от всички видове рак на гърдата с 4,3%, рак на яйчниците с 27% и рак на матката с 11%.
Едно от най-големите проучвания, изследващи връзката между начина на хранене и нивото на интелигентност на детето, е проведено през 1999 г. в Медицинския център на Университета в Кентъки (САЩ). Учените са избрали 20 научни статии за развитието на деца, отгледани на кърма и хранене с шише, и са изчислили, че децата, които са получавали майчино мляко, показват резултати с 3-5 точки по-високи в IQ тестове от техните връстници, хранени с адаптирано мляко. Учените обясняват тази разлика с липсата на две вещества в млечните формули: докозахексаенова и арахидонова киселина. Тези вещества принадлежат към групата на ненаситените мастни киселини и са важни за развитието на мозъка. Изследователите отбелязват, че смесите на европейските производители съдържат тези вещества, но най-често не се включват в американските продукти и препоръчват на производителите да ги включат в състава. През 2002 г. експерти от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) се вслушаха в учените и много американски формули вече съдържат тези компоненти. И според директивата на ЕС , европейските производители са задължени да добавят и двете вещества към своите продукти.
През 2015 г. специалисти от Федералния университет на Пелотас в Бразилия обобщиха резултатите от 30-годишно наблюдение на почти 6000 местни жители. Учените разполагали с данни за начина на хранене на 3493 души от тази група. Освен това изследователите са взели предвид много допълнителни параметри: месечен доход на домакинството, възраст и образователно ниво на майката, тютюнопушене по време на бременност, индекс на телесна маса, тип раждане (вагинално или цезарово сечение), гестационна възраст на детето (брой седмици, прекарани в утробата), тегло при раждане и раса. След анализ на житейските успехи на деца, които са станали възрастни, изследователите съобщават, че средно кърменето в продължение на 12 месеца е увеличило коефициента на интелигентност с 4 пункта и заплатата с 340 бразилски реала (около 180 лева по средния обменен курс за 2015 г.), а тези деца също са учили почти една година повече от своите връстници. Изследователите обаче отбелязват, че техните открития са ограничени - може би по-добрите интелектуални показатели са свързани с факта, че кърмещите майки като цяло са се грижили по-добре за детето и са отделяли повече време на неговото развитие, отколкото тези, които по някаква причина са предпочели да използват адаптирано мляко.
По-противоречиви резултати са получили учени от Медицинския център към университета в Рочестър и Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ). Те изследвали интелектуалното развитие на 9116 деца на възраст от девет до десет години. Децата, които са били кърмени повече от 12 месеца, се представят най-добре (с 0,3 стандартни отклонения , IQ резултат от 15) на когнитивните тестове. Тези, които са били хранени от седем до 12 месеца, са се представили малко по-зле от тях, но по-добре от средното (само с 0,2 отклонения). Тези, които са получавали кърма от един до шест месеца, са по-успешни при изпълнение на задачи с 0,1 отклонения. Най-ниските резултати са показани от деца, които в даден момент изобщо не са получавали мляко. Изследователите обаче отбелязват, че „по-голямата част от бебетата, които не са получавали кърма, са родени от неомъжени жени (52,5%) със средно образование или без образование (33%) и общ доход на домакинството под 50 000 долара годишно ( 43,9%). В допълнение към когнитивните функции, изследователите се интересуват и от изпълнителното поведение и паметта. Тези, които са били кърмени повече от 12 месеца, са се представили малко по-лошо от останалите при тестове за изпълнителна функция. Учените не са открили никакви модели между паметта и храненето с майчиното мляко.
Учени от университета в Дъблин, след като анализираха резултатите от тестовете за интелигентност на 7478 деца на възраст от три до пет години с различни видове хранене, не откриха никаква разлика в умственото развитие. Изследователите се интересували от уменията на детето да решава различни проблеми, неговия речник, поведение, хиперактивност и способност да изгражда взаимоотношения с другите. Единственото нещо, което отличаваше децата, хранени с кърма, а не адаптирано мляко, беше, че на тригодишна възраст те са по-спокойни от връстниците си, които по-често имат признаци на хиперактивност. Но до петгодишна възраст разликата изчезнала напълно. Учените са стигнали до извода, че развитието на детето се влияе много повече от образованието на майката и доходите на семейството, отколкото от начина на хранене.
Проучване на специалисти от университета в Единбург слага край на дискусията за връзката между начина на хранене и интелектуалните способности на детето . Те успели да намерят двойки братя и сестри с различен тип или продължителност на хранене: 332 двойки в противоречие по отношение на вида на хранене (едното дете е хранено с кърма, другото на адаптирано мляко) и 545 двойки в противоречие по отношение на продължителността на кърмене. Не са констатирани разлики в интелигентността между децата. Освен братя и сестри, учените са наблюдавали и други деца; общо 5475 деца от 3161 майки са включени в изследването. Оказа се, че най-голямо влияние върху развитието на интелектуалните способности оказва не начинът на хранене, а IQ на самата майка. Този параметър обаче най-точно прогнозира вида на храненето - предимството на майката от едно стандартно отклонение удвоява вероятността децата й да получават кърма, а не адаптирана формула. Това може да обясни и резултатите от други изследвания: колкото по-висок е интелектът на майката, толкова повече, от една страна, тя обръща повече внимание на развитието на детето и благодарение на това осигурява по-добро развитие на когнитивните му способности, от една страна от друга страна, високата интелигентност на жената увеличава шанса за кърмене на нейното бебе. Така децата на майки с висок интелект са по-склонни да получават кърма и да имат високи резултати от тестовете, но причината за техните резултати не е храненето, а способността на майката. „Въпреки че кърменето има много ползи за бебето и майката, повишаването на интелигентността на детето едва ли е сред тях“, съобщават изследователите .
Въпреки това, има група деца, чиято интелигентност изглежда е повлияна от кърменето: деца с трета и четвърта степен на недоносеност. След анализ на данните от ядрено-магнитен резонанс от 180 бебета, родени преди 30 гестационна седмица и с тегло под 1250 г, лекари от САЩ, Великобритания и Австралия стигнаха до заключението , че приемането на кърма увеличава количеството сиво вещество в мозъка на новороденото. Децата са наблюдавани през целия период до датата, съответстваща на планираното им раждане. До този момент недоносените бебета, които са получавали поне половината от дневните си калории от майчиното мляко, са имали по-голям обем сиво вещество в дълбоките ядра на мозъка. Седем години по-късно учените се срещнали отново с тези деца, направили им още един ядрено-магнитен резонанс и ги тествали за концентрация, памет, зрително възприятие, постижения в езика и математиката и двигателни умения. Тези параметри са най-добре развити при деца, които са получавали майчино мляко през първите дни от живота.
И въпреки че различни изследвания показват различни резултати по отношение на ефекта на начина на хранене върху интелигентността, най-надеждното от тях изглежда е сравнението на двойки братя и сестри, при които едното дете получава кърма, а другото не. Докато изучавали двойки такива деца, учените не открили никакъв модел между начина на хранене и интелигентността. Само при недоносени бебета майчиното мляко значително подобрява когнитивните способности. В други случаи психическото развитие на детето ще бъде повлияно предимно от интелигентността и социалния статус на майката, която благодарение на това ще поеме по-отговорен подход към отглеждането на потомството си, включително ще се опитва да го храни с кърма. Въпреки това, дори тези учени, които не са открили връзка между вида на храненето и интелигентността, отбелязват , че майчиното мляко е най-оптималният продукт за хранене на дете и призовава жените да прибягват до този метод възможно най-дълго.
Отговор: Предимно невярно
LifeOnline.bg - вече и в Telegram , последвайте ни и в Instagram.
За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Коментари (0)
Добави коментар