Елза отговаря

В живота си претърпяваме пет фази на мозъчната функция

снимка: freepik

Учени от университета в Кеймбридж са установили, че човешкият мозък преминава през няколко различни фази през целия живот, като ключовите повратни точки настъпват на възраст 9, 32, 66 и 83 години. Авторите на изследването се надяват, че разбирането на състоянието на мозъка на всеки от тези етапи ще помогне за по-доброто разбиране на причините за психичните разстройства и деменцията.

В проучването са участвали приблизително 4000 души под 90-годишна възраст, а учените са сканирали мозъците им, за да определят как работят връзките между мозъчните им клетки.

Изследователи от Кеймбридж са стигнали до заключението, че мозъкът остава в младежка фаза, докато достигне около 30-годишна възраст – това е възрастта, която обикновено се счита за пик на развитието на човешкото тяло.

Учените вярват, че резултатите от новото проучване ще помогнат да се разбере защо рисковете от психични разстройства и деменция се променят на различните етапи от живота.

Констатациите на изследователския екип са публикувани в научното списание Nature Communications.

Мозъкът непрекъснато се променя, докато придобиваме нови знания и опит, но изследванията показват, че това не е плавен процес, който протича от раждането до смъртта.

Проучване: Мозъкът на мъжете се свива по-бързо с възрастта, отколкото на жените

Вместо това, има пет фази на мозъчната функция:

• Детство - от раждането до 9 години;
• Юношеска възраст - от 9 до 32 години;
• Зряла възраст - от 32 до 66 години;
• Преждевременно стареене - от 66 до 83 години;
• Късно стареене – от 83 години и нататък.

„Мозъкът се пренастройва през целия живот. Той постоянно укрепва едни връзки и отслабва други, и това не е постоянен, равномерен процес – има колебания и фази на пренастройване на мозъка“, казва пред Би Би Си д-р Алекса Моузли, един от авторите на изследването.

Някои хора достигат тези етапи по-рано или по-късно, но като цяло това са възрастовите прагове, които са били най-често наблюдавани при сканиране на мозъка на участниците в проучването.

Пет промени в речта, които може да показват началото на болестта на Алцхаймер

Петте фази на мозъчната функция

Детство. През този първи период мозъкът бързо нараства по размер, но едновременно с това „изтънява“ излишния брой връзки между нервните клетки – синапси – които са създадени в началото на живота.

На този етап мозъкът работи по-неефективно. Действа като дете, което се скита безцелно из парка, отивайки където си поиска, вместо да се движи по права линия от точка А до точка Б.

Юношество. Всичко се променя драстично около деветгодишна възраст, когато мозъчните връзки започват да се пренастройват за максимална ефективност. „Това е огромна промяна“, казва д-р Моузли, наричайки този преход от една фаза към следващата най-значимият в живота на човек.

Именно по това време е най-висок рискът от психични разстройства.

Не е изненадващо, че юношеството започва около началото на пубертета. Но настоящите изследвания показват, че то завършва много по-късно, отколкото се смяташе преди.

Някога се смяташе, че юношеството е ограничено до тийнейджърските години, но невронауката по-късно показа, че то продължава до двайсетте ни години, а сега и до трийсетте.

Това е вашата младост.

Това е единствената фаза, в която невронните мрежи на мозъка стават по-ефективни. Според Моузли, мозъчната функция достига пик през първите години след 30-годишна възраст, тоест в самия край на фазата, която продължава от 9 до 32 години. Експертът нарича факта, че мозъкът остава в една фаза на развитие за толкова дълъг период от време, „изключително интересен“.

Хроничното безсъние може да ускори стареенето на мозъка. Но с колко?

Зряла възраст. След това идва период на стабилност – най-дългият период в живота на мозъка, продължаващ около три десетилетия.

Промените по това време са много по-бавни от бързите процеси от предишни години, но именно тук виждаме как процесът на развитие на мозъка се развива в обратна посока.

Според учените, през този период достигаме своеобразно „плато на интелигентност и личност“.

Ранно стареене. Този етап започва около 66-годишна възраст, но не е внезапен и рязък спад в мозъчната ефективност. По-скоро включва промени в моделите на свързаност на мозъка.

Вместо да работи като единен, координиран орган, мозъкът все повече се фрагментира на отделни региони, които взаимодействат тясно – подобно на членове на група, решили да се занимават със собствени солови проекти.

Въпреки че проучването се фокусира върху здрави мозъци, това е възрастта, на която обикновено започват да се проявяват деменция и високо кръвно налягане, които засягат здравето на мозъка.

Късно стареене. След това, на 83-годишна възраст, навлизаме в последния етап. За тази възрастова група има по-малко данни, отколкото за други, тъй като е по-трудно да се намерят достатъчно здрави хора за сканиране. Промените в мозъка на този етап са подобни на симптомите на ранно стареене, но са дори по-изразени.

Д-р Моузли се изненадва от това колко тясно свързаните с възрастта „преходи“ съвпадат с важни житейски етапи – като пубертета, здравословните проблеми по-късно в живота и дори големи житейски промени в 30-те години, като например раждането на деца.

Възможно ли е да се избегне деменцията?

„Стархотно изследване“

Констатациите от проучването не разглеждат поотделно представянето на мъжете и жените. Въпреки това, изследователите ще останат с въпроси относно половите различия, като например влиянието на менопаузата върху мозъка.

„Много психични и неврологични състояния са свързани с начина, по който е устроен мозъкът. Разликите в „окабеляването“ между отделните индивиди могат действително да помогнат за прогнозиране на трудности с вниманието, езика, паметта и редица други поведения“, казва Дънкан Астъл, професор по невроинформатика в университета в Кеймбридж.

„Това е наистина страхотно проучване, което подчертава колко много се променя мозъкът ни през целия живот“, добавя професор Тара Спайърс-Джоунс, директор на Центъра за изследване на мозъка към Университета в Единбург (тя не е сред авторите на проучването).

Спайърс-Джоунс казва, че неговите открития „съвпадат добре“ с нашето настоящо разбиране за това как мозъкът старее, но отбелязва, че е важно да се разбере, че „не всеки преминава през промените в точно същите възрастови диапазони, както предполага проучването“.

Какво се случва с нашия мозък, когато умираме?

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook