Елза отговаря

Идеята за четиридневна работна седмица също има своите скептици

Проучване, проведено в шест държави, показа, че след въвеждането на четиридневна работна седмица служителите започват да се чувстват значително по-добре - физически, психологически и емоционално. В продължение на шест месеца нивото на прегаряне намалява, но производителността и качеството на работа остават на същото ниво, съобщава LSM.lv.

Все по-голям брой страни – като Полша, Исландия, Германия и Португалия – експериментират с по-кратки работни седмици с надеждата да намалят случаите на депресия, тревожност и прегаряне сред служителите.

Ново проучване подкрепя хипотезата, че по-кратката работна седмица без намаляване на заплащането е от полза както за работниците, така и за работодателите. В експеримента са участвали 2896 служители от 141 организации в Австралия, Канада, Ирландия, Нова Зеландия, Обединеното кралство и САЩ.

Преди началото на пилотния проект служителите са били обучавани в продължение на два месеца и графиците им са били съобразени с бъдещите промени. След това, в продължение на шест месеца, те са работили 32 часа седмично вместо обичайните 40 - тоест четири работни дни вместо пет.

Кратка седмица - по-добро здраве

В края на експеримента участниците съобщават за подобрено психическо и физическо здраве, намалено претоварване и повишена удовлетвореност от работата. Но 285 служители от 12 американски компании, където графикът не е бил променен, не са съобщили за подобни подобрения.

Ефектът се усеща не само от тези, чиято седмица е била намалена с цял ден, но и от служителите, чието работно натоварване е било само леко намалено.

Прави впечатление, че производителността не е пострадала от намалението - тези, които са работили четири дни, са се справяли със задачите не по-зле от колегите си на петдневна работна седмица.

Уморени сте и искате да ядете пясък? Проверете нивата на желязо!

Повече сън, по-малко умора

Основните ползи са свързани с три фактора: повишена производителност, подобрен сън и намалена умора.

„Връзката между добрия сън и цялостното благополучие е много силна“, каза социологът от университета в Кеймбридж Брендън Бърчел.

Изследователите обаче не изключват, че някои от анкетираните може подсъзнателно да са разкрасявали благосъстоянието си, искайки съкратената седмица да се запази за по-дълго време.

Ами другите страни?

Поради специфичния характер на експеримента е трудно да се каже дали страни с по-ниски доходи или различна работна култура биха постигнали същите резултати.

Но Бърчел нарече проучването „огромно развитие“ и най-убедителното доказателство досега за положителното въздействие на четиридневната работна седмица върху служителите: „Това е наистина важен документ и може да промени правилата на играта.“

Важното е резултатът, а не часовете

За да поддържат същата производителност по време на съкратена седмица, компаниите ще трябва не само да преразгледат графиците си, но и по-активно да внедряват нови технологии, включително изкуствен интелект, за да ускорят изпълнението на задачите и да намалят натоварването на служителите.

Тежък ден: Защо понеделниците са толкова трудни и опасни за вашето здраве?

„Четиридневната работна седмица е предизвикателство, защото предполага, че ако можете да си вършите работата ефективно, не е нужно да сте в офиса пет дни в седмицата“, каза изследователката от Технологичния университет в Сидни Роуена Дицел.

Според професор Тоби Уелш от Института за изкуствен интелект към Университета на Нов Южен Уелс, въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда може да бъде толкова голямо, колкото е било по време на индустриалната революция. Той обаче смята, че при прехода към нови форми на работа не бива да се забравя и преквалификацията на служителите.

Критики и ограничения

Идеята за четиридневна работна седмица също има своите скептици. Те смятат, че ако обемът на задачите остане същият и броят на работните дни намалее, това ще доведе до по-дълъг работен ден и в крайна сметка до нова вълна на умора и прегаряне.

Освен това, не всички индустрии могат да си позволят съкращаване на работните дни – например здравеопазването и финансовият сектор, където услугите са необходими всеки ден. В тези области съкратената седмица може само да увеличи натоварването на персонала и да увеличи времето за чакане.

Критиците също така се съмняват в универсалността на цифровите решения: изкуственият интелект не може да бъде внедрен навсякъде, особено в области като медицината.

Чесън, витамини, сауна и моржуване - Митове и истини за укрепване на имунната система - какво казват лекарите?!

Ново и добро: прости техники, за да направите живота си по-щастлив!

Дрожди, храчки и мастурбация! Вярно ли е, че яденето на топъл хляб е вредно?

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook