Елза отговаря

Може ли наистина прясно изпечения хляб да навреди на храносмилането ни?

 снимка: onlyyouqj on freepik

Има широко разпространено безпокойство, че горещите печени изделия представляват опасност за стомашно-чревния тракт.

Има ли научна основа за подобен страх, разказва Verified.Media.

Медиите, уебсайтове за здраве и медицина, лайфстайл медии, информационни и спортни портали споделят мнението, че не трябва да ядете горещи печива. Сред лекторите, които говорят в медиите за потенциалната вреда от прясно изпечените продукти, има както популярни представители на алтернативната медицина, така и някои диетолози, както и любители изследователи.

Археологически разкопки, проведени през 2018 г. в Йордания, показват , че човечеството е започнало да пече хляб от зърна преди повече от 14 400 години, по време на епипалеолита, тоест 4000 години преди появата на селското стопанство. Преди това откритие се смяташе, че в началото хората са преминали към заседнал начин на живот, усвоили са отглеждането на зърнени култури и едва след това са се научили да готвят печива. Въпреки това, откриването на парче хляб и трохи от хляб в натуфийската култура на ловци-събирачи опроверга тази теория. Оказва се, че отначало хората са събирали диви растения и са пекли хляб от тях и едва след това, за да улеснят работата си, са се научили да ги отглеждат у дома.

Вярно ли е, че белият хляб е виновен за наднорменото тегло?

Древните печива се състоят основно от две смлени растения: Triticum boeoticum (едрозърнест лимец) и Bolboschoenus glaucus (камъш), а също така съдържат следи от ечемик и овес. От този прототип на брашно древните хора са правели еластично тесто, което след това са изпичали, залепвайки го по стените на ямите на оглищата - по подобен начин, по който сега се приготвят плоски хлябове в тандур.

Хлябът вероятно е играл важна роля в древните култури. Печенето изисква събиране на желаните растения, отстраняване на люспите, смилането им на брашно и след това омесване на тесто. Този продукт най-вероятно е сервиран при специални поводи и само на важни гости. Хлябът, приготвен от различни зърна, е често срещан в културата на почти всяка нация и също така играе ритуална роля. Поднася се като поздрав, включва се в брачна церемония и се използва в погребални ритуали.

Въпреки това, не трябва да се страхувате да ядете този важен продукт горещ. Всички предупреждения за неговата опасност нямат научна основа.

Първо, няма защо да се страхуваме от „живата“ мая, която може да заеме храносмилателния ни тракт. Медиите ни плашат, че маята в пресния хляб е „толкова активна, че дори след като попадне в стомаха, тя продължава да работи активно и напълно унищожава всички полезни бактерии, които са вътре, с други думи, много бързо унищожава полезната микрофлора на стомаха. Веднага има скок в киселинността, което води до бързо образуване на гастрит.

Не ти трябва Оземпик: 9 продукта с ефект на лекарства за отслабване!

"Този страх обаче е неоснователен. Дрождите от вида Saccharomyces cerevisiae (хлебна мая) се убиват само след 1 минута, при температура 57,5 °C и след 0,1 мин. при температура 62°C.

Хлябът обаче не може да се пече при тази температура. Въпреки че рецептите варират, печенето изисква много по-високи температури - индустриалните фурни работят при 260°C или по-висока, докато домашното печене изисква предварително загряване на фурната до поне 180°C. При такива условия дрождите ще умрат почти мигновено и няма начин да колонизират храносмилателния тракт.

Втората опасност, според медиите и интернет потребителите , е , че човешкото тяло не е в състояние да смила горещи печени продукти: „В стомаха горещото брашно не се смила, а се превръща в така наречената хранителна бучка.“ В същото време вярването, че пресният хляб не се смила е доста старо. Още през 18 век английските лекари предупреждават : „Всеки хляб, направен от зърно, никога не е добър, докато не се охлади напълно. Горещият хляб е изключително опасен, плува в стомаха и стимулира производството на храчки. По това време в медицината доминира хуморалната теория. Според него дисбалансът на четири течности (кръв, храчки, черна и жълта жлъчка) в тялото причинява определени заболявания.

Споменатата храчка или слуз, според тази идея, е била отговорна за появата на грип, настинки и кашлица. Днес обаче хуморалната теория се счита за остаряла и в никакъв случай не трябва да разчитате на нея.

Цялата истина за протеина: как да се храним правилно на всяка възраст?

Много нашумелият американски диетолог от началото на 19 век Силвестър Греъм, вярва , че само хляб, който е изстинал поне 12 часа, е безопасен. Той вярвал, че всички болести възникват поради свръхстимулация на определени органи. Греъм обвинява пресния хляб, че причинява кариес и лошо храносмилане, както и че дава на хората нечисти мисли и желание за мастурбация, което според учението му води до слепота и преждевременна смърт.

За да спаси хората от подобни изкушения, диетологът разработил алтернатива на хляба – сухи и безвкусни крекери. Неговото убеждение, че горещият хляб увеличава желанието за самозадоволяване обаче, не е подкрепено от никакви научни доказателства.

В средата на 19 век д-р Уилям Бомонт наблюдава пациент в продължение на осем години със стомашна фистула, дупка в предната стена на корема, причинена от рана от куршум. През това време той провежда 238 експеримента, свързани с храносмилането. По-специално, неговият подопечен Алексис Сен-Мартен яде различни храни и лекарят измерва времето, необходимо за смилането му. Горещ тост с масло и кафе, според неговите наблюдения, се смила за рекордните 4 часа и 15 минути, и е причинил на пациента дискомфорт и тежест в стомаха.

От това Бомонт заключава, че е по-добре да се яде хляб на стайна температура. През 1858 г. той пише: „Горещият хляб никога не е препечен, читатели, ако сте свикнали да ядете бисквити с чай или топъл хляб, който изглежда толкова апетитен на масата ви след дълго въртене в стомаха ще започне да ферментира и в крайна сметка напуска стомаха като нежелан наемател на този деликатен орган, но никога не се смила, никога не се превръща в подходяща храна за тялото. Това е най-сигурният път към лошото храносмилане, както многократно е доказано от реални наблюдения.

Щурци за първо, второ и десерт: Първият в света ресторант с ястия от насекоми отвори врати в Лондон (видео)

В пресните печени изделия частиците нишесте от брашното са наситени с вода (оттук и леко лепкава текстура). Докато водата се изпарява, тя се превръща в устойчиво нишесте. Първото се усвоява по-лесно от организма, тъй като захарите от него са по-достъпни. Тези храни повишават нивата на инсулин по-бързо, което може да стимулира апетита и да насърчи наддаването на тегло. Устойчивото нишесте отнема повече време за храносмилане и също така е по-трудно за нашите клетки да абсорбират съдържащите се в него захари, което означава, че старият хляб причинява по-малък скок на инсулина. През 2008 г. британски учени анализираха как консумацията на бял хляб при различни температури влияе върху производството на инсулин. В експеримента са участвали десет здрави доброволци. Те ядоха порция (50 г) различни хлябове, домашни или купени, в един от четирите вида:

• пресен;
• замразен веднага след готвене и след това размразен на стайна температура;
• пресен, препечен;
• замразен веднага след готвене, размразен на стайна температура и след това препечен в тостер.

От домашно приготвения хляб най-голямото увеличение на кръвната захар е причинено от пресен хляб; пикът е настъпил 45 минути след консумация. На второ място са два вида: замразени веднага след готвене и след това размразени на стайна температура и пресни, препечени в тостер.

И накрая, замразени веднага след готвене, размразени на стайна температура и след това препечени са причинили най-малкия скок на кръвната захар. Разликата обаче е само 1 mmol/l, а ефектът трае малко повече от 1,5 часа.

При заводския хляб пресният отново е на първо място, но пикът на кръвната глюкоза настъпва около половин час след консумация. И двете препечени парчета имат най-малък ефект върху нивата на глюкозата. Ефектът от употребата също се оказа много краткотраен. По отношение на контрола на кръвната захар пресните печени продукти са най-малко полезни, което означава, че хората с диабет е по-добре да ядат препечен хляб, но за здравите хора вероятно няма да има съществена разлика.

Две лесни стъпки за отслабване, които ще ви помогнат бързо да регулирате теглото си

В същото време този експеримент показва, че няма смисъл да се страхуваме, че горещите печени изделия не се усвояват, в противен случай няма да настъпи усвояване на хранителни вещества и нивото на глюкозата ще остане непроменено.

Единствената категория хора, за които яденето на прясно изпечен и охладен хляб може да бъде противопоказано, са пациенти с целиакия, тоест непоносимост към глутен. За тях обаче има изключения – например хляб от царевично или оризово брашно. Хората с целиакия ще изпитат симптоми на лошо храносмилане, когато консумират глутен. Може би д-р Бомонт е имал за пациент човек с точно такава диагноза, поради което наблюденията му са се оказали изкривени.

Така няма опасност да се насладите на вкусна коричка от прясно изпечен хляб, парче топла пица или току-що извадени от фурната пайове, без да чакате продуктите да изстинат до стайна температура. Дрождите умират почти моментално при температури малко над 60°C и не засягат стомашно-чревния тракт. А вярванията за вредата от горещия хляб са били популярни още през 18 век, но няма доказателства, че човешкото тяло не може да смила такава храна.

Лекарите назоваха най-здравословния сушен плод - яжте по една шепа дневно и вижте резултатите!

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook