Избрани новини
Мъри прибра жена си в Турция
"Зимното яйце" на Фаберже беше продадено за рекордните 22,9 млн. британски лири на търг в Лондон
Елза отговаря
Защо и как клюкарстваме? Отговорът на експертите по еволюция!
Учени казват, че езикът на нашите далечни предци е възникнал и се е развил именно за да могат да клюкарстват помежду си.
Клюките могат сериозно да навредят дори на най-перфектната репутация, или да обяснят всяко, дори най-странното поведение, или просто да помогнат за прекарване на времето с приятен разговор. В същото време абсолютното мнозинство от хората смятат клюките за срамно занимание и недостойно за един достоен човек.
Всички, или почти всички, клюкарстват. Този устойчив модел на поведение може ясно да се открие в абсолютно всички общности и социални групи по света - от жителите на съвременните мегаполиси до членовете на малки отдалечени традиционни земеделски общности.
„Освен ако няма външни обстоятелства, които да го възпрепятстват, всички ще клюкарстват, във всяка култура“, казва Никол Хаген Хес от катедрата по еволюционна антропология във Вашингтонския държавен университет.
За повечето хора „клюки“ означава „да говорят за хора зад гърба им, обикновено със зли намерения“. Никол Хес обаче тълкува термина в най-широк смисъл. Клюки, казва тя, са всеки обмен на „информация, свързана с репутацията [на човек или марка]“.
По този начин, тя счита клюките не само това, което приятели, семейство, колеги или дори конкуренти казват за нас, но и това, което се казва за даден човек в новините, и дори нечии резултати в спортни състезания.
„Моето определение за клюки е, че не е задължително да има някаква отсъстваща трета страна, за която се клюкарства“, обяснява тя. „Тази страна може да е точно пред вас.“
„Ако споделиш с някого мнението си за това как се облича - или му кажеш какво мислиш за действията му - аз лично го класифицирам като клюка.“
Но как и защо този модел на поведение се е затвърдил толкова здраво в еволюцията на хората?
Учените се борят с този въпрос от десетилетия и ние ви предлагаме няколко основни теории.
Затворен кръг
Идеята, че клюките могат да играят положителна роля в обществото, е изказана за първи път от професора по еволюционна антропология Робин Дънбар.
Според неговата теория, грумингът при приматите (т.е. грижата за други членове на групата, предоставянето им на някои услуги, като например сресване на насекоми от козината им) е поведение, което има не само социална, но и хигиенна функция. Наред с формирането и поддържането на социални връзки, то се използва и за помирение след кавги, облекчаване на стреса и определяне на мястото на всеки примат в социалната йерархия.
Този процес е известен като „алогруминг“.
Тъй като хората нямат козина, клюките и други подобни необвързващи бърборения може да са еквивалент на алографирането при съвременните хора - те изпълняват същата функция, играят същата роля в изграждането на взаимоотношения, определянето на мястото на човек в йерархията на собствения му вид и обмена на полезна социална информация - например за това на кого може да се вярва и на кого не бива.
Според Дънбар дори езикът на нашите далечни предци е възникнал и се е развил, между другото, именно за да могат да клюкарстват помежду си.
Проучване от 2021 г. на изследователи от университета Дартмут (САЩ) установи, че хората, които клюкарстват помежду си, не влияят по никакъв начин на мненията на събеседниците си, но по време и след подобни разговори клюкарите чувстват, че са се сближили по дух един с друг.
„Предполагаме, че участниците са предизвикали чувство за общност помежду си, като са създали „споделена реалност“, която им помага да разбират действията и възгледите си, като същевременно задоволява стремежа на нашия вид да поддържа социални връзки“, пишат изследователите.
Те също така открили, че споделянето на клюки в рамките на социална група повишава екипния дух и увеличава готовността за сътрудничество: експерименти показали, че в груповите игри участниците са били склонни да харчат повече пари, ако са имали възможност да клюкарстват помежду си.
„Клюките не са монолитно явление; те са много по-сложно явление от тясното определение за безполезно бърборене, с което сме свикнали“, заключават изследователите.
Келси Маккини, основателка на подкаста Normal Gossip, където обикновени хора споделят клюките си, знае как една добре подбрана и неприлична шега може да сближи напълно непознати хора.
Когато пандемията удари и хората бяха принудени да бъдат под карантина в продължение на месеци, нуждата от клюки стана още по-изразена.
„Осъзнах, че сме гладни“, казва тя.
„По-голямата част от живота ни и нашето възприятие за света са истории, които разказваме на себе си и един на друг, а клюките са точно такава история. От една страна, по този начин се отваряме към събеседника и се оказваме в уязвима позиция. Но от друга страна, има много предимства в това“, обобщава тя.
Въпрос на оцеляване
В продължение на милиони години еволюция хората са се научили да защитават себе си и другите от потенциална опасност, доколкото е възможно.
За някои жени клюките са жизненоважен инструмент в стратегията им за оцеляване, особено когато става въпрос за рискови ситуации на срещи.
„Що се отнася до борбата с мъж, жените са в огромно физическо неравенство. Така че информацията [за този мъж] е много важна и тя особено иска да я сподели със своите роднини и близки приятелки“, обяснява Никол Хаген-Хес.
До голяма степен оцеляването на индивида и мястото му в социалната йерархия зависят и от репутацията му в общността.
Лошата репутация може да бъде опустошителна за човек, обяснява д-р Хес. Тя може да навреди на статуса или позицията му в обществото, да ограничи финансовите му възможности и дори да повлияе на достъпа му до основни ресурси като храна и вода.
„Така че, когато хората клюкарстват за вас, това наистина може да ви нарани по смислен начин“, казва тя.
Д-р Хес твърди, че клюките са и форма на социален контрол, която използваме, за да поддържаме или подобряваме собствената си позиция в социалната йерархия.
Хората се опитват да контролират имиджа си - как се възприемат в социалните им мрежи - затова използват клюки, за да се опитат да повлияят на мнението си, обяснява тя, добавяйки, че клюките могат да се използват и за защита на собствената репутация, а понякога и за подкопаване на репутацията на конкурентите.
„Природата на хората е такава, че те винаги се конкурират с други членове на своя вид, така че е много малко вероятно човечеството някога да успее да премахне напълно конфликтите.“
Развлечение
За повечето хора клюките може да изглеждат като сравнително безобидно занимание.
„Това е точно видът клюки, в които съм специализиран“, казва подкастърът Маккини.
Нейното очарование от клюките – и страстта ѝ да ги разказва – се обяснява с факта, че е израснала в религиозно семейство, където клюките са се смятали за ужасен грях.
„Най-добрата клюка е нещо, което си се сетил за някой друг и след това си му го казал на място“, казва тя.
А какво ще стане, ако се справим без него? „О, Боже мой. Животът ще бъде толкова скучен!“, смее се Маккини.
Независимо дали става въпрос за забавление, оцеляване или социални връзки, клюките са се превърнали в неразделна част от живота ни, казва д-р Хес, „универсално човешко качество“, което не бива да се подценява, камо ли да се игнорира.
„Клюките наистина имат съвсем реални последици“, обяснява тя. „Ако ставаше дума само за случайни, неверни, неформални разговори, това нямаше да повлияе на начина, по който хората разпределят ресурсите сред своята общност.“
Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook
Коментари (0)
Добави коментар