Елза отговаря

„Прошката е много личен процес и не е универсален“, казва психолога Естер Бойкин.

Снимка: Freepik

Концепцията за прошката често се представя като завладяващ духовен разказ, който ни призовава винаги да прощаваме, независимо от обстоятелствата. Често ни казват, че като простим на другите, ще бъдем простени и на себе си и че това в крайна сметка ще ни донесе облекчение – за ситуацията, разбитата връзка и самите нас. Но не е толкова просто.

От психологическа гледна точка прошката е сложен процес. Често погрешно се отъждествява с помирението, докато всъщност има повече общо с освобождаването на гнева и болката. Това твърди д-р Естер Бойкин, базирана във Вашингтон психолог, специализирана в изграждането на здрави взаимоотношения.

Бойкин обяснява какво е истинската прошка, как да развием емпатия към себе си и към другите и защо в някои случаи прошката изобщо не е подходяща.

Да, вярно е, че има ситуации, когато прошката не само не е необходима, но може да навреди и на психичното здраве. „Прошката трябва да се основава на фундамента на човечността“, казва Бойкин, „Ако говорите за хора, чиито действия или думи поддържат принципи, които ви потискат и дехуманизират, не мисля, че имате морално задължение да им простите. Всъщност не виждам психологическата полза от това да се опитвате да им простите.“

Гущеров притеснен от ниския морал на Светлана: Плаша се в каква среда растат децата ми!

Процесът на прошка изисква време, търпение, размисъл и значителни емоционални усилия. Важно е да изберете внимателно към кого да изразходвате тази енергия. „Винаги задавам въпроса: Кое би било най-леково за вас?“ – казва Бойкин „Трябва ли да се опитате да простите на системното потисничество?

Според нея е малко вероятно подобни опити да бъдат полезни или да допринесат за личностно израстване. Вместо това тя предлага да се съсредоточите върху прощаването на себе си - за факта, че някога може да сте участвали в подобни възгледи, съзнателно или несъзнателно, или за това, че сте част от система, която е наранила вас и другите.

Този принцип важи и за личните отношения. „Прощаването на неверен партньор, който продължава да ви изневерява, не допринася за вашия растеж, изцеление или изграждане на живота, който искате за себе си.“

Но ако човек е осъзнал вината си и искрено се разкайва, това може да е причина да се обмисли възможността за прошка. Но дори и в този случай тя съветва да помислите внимателно как да изградите бъдещи отношения.

Мъж съди Apple след като се развел заради чат с проститутки в iMessage

„Важно е да разберете, че прошката не винаги означава повторно свързване. Можете да уважавате факта, че някой се е променил, но въпреки това да решите, че не искате да продължите да поддържате близък контакт,“ обяснява Бойкин. „Можете да простите на старата му версия, да признаете растежа му, но все пак да запазите границите си и да не ги допускате в живота си по начина, по който сте правили преди.“

Този подход може да бъде освобождаващ, особено ако цял живот са ви учили, че прошката е необходима и винаги носи облекчение. „Прошката е много личен процес и не е универсален“, заключава Бойкин.

Ники М. простил на майка си, че го изоставила!

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook