Меню

Избрани новини

Елза отговаря

Невъзможно ли е да се устои? Могат ли парфюмите с феромони да направят човек по-привлекателен?

Проучване показва отделя ли човек феромони и могат ли да му влияят те ?!

 

Снимка: freepic.diller / Freepik

Маркетолозите твърдят, че козметиката и парфюмите, съдържащи феромони, могат да направят човек по-сексуално привлекателен за другите. Наистина ли е така? Проверители на факти дават отговор.

Феромоните са химикали, секретирани от живи организми, с цел да предизвикат специфична реакция сред представителите на същия вид. Те са широко разпространени сред насекомите, ракообразните и бозайниците. Понякога тези вещества просто се отделят във въздуха, а понякога животните ги „оставят“ на определени места, за да привлекат партньор или да маркират територията си. Например, това правят котките, когато се търкат в предмети или хора - те дават на другите животни да знаят, че тази територия вече е заета. Така че целта на феромоните не е само да привличат представители на противоположния пол с цел размножаване.

Откъде идва идеята, че хората също имат феромони? Всичко започна с псевдооткритието, че менструалните цикли на жените се синхронизират, ако жените живеят заедно или са в близък контакт, уж в резултат на взаимното им хормонално „опрашване“. Вече развенчахме този мит (спойлер: циклите могат да се синхронизират по чиста случайност, а не в резултат на някакви хормони).

Тогава през 1991 г. на научна конференция в Париж, спонсорирана от корпорацията EROX, бяха представени два феромона: андростадиенон и естратетраенол (съответно мъжки и женски). Струва си да се отбележи, че EROX имаше търговски интерес към феромоните.

Работата на учените изобщо не показва как са открили тези вещества и как са ги извлекли; беше съобщено само, че феромоните са предоставени от корпорацията EROX. Учените обаче твърдят, че по време на експериментите са успели да потвърдят влиянието на тези вещества върху противоположния пол.

Въпреки че проучването не беше много достоверно, андростадиенонът и естратетраенолът бяха изследвани от други учени няколко пъти от 1991 г. насам. Така през 2000 г. биологът Марта Макклинток от Чикагския университет частично подкрепи колегите си, но отбеляза, че е преждевременно тези вещества да се наричат феромони. Въпреки че някои изследвания са показали положителни резултати, много учени не се доверяват на експериментите (поради малкия размер на извадката, някои пристрастия от страна на самите експериментатори, които спират проучванията веднага щом видят желания резултат и липсата на повторни тестове).

Ричард Л. Доти , директор на Центъра за обоняние и вкус към Университета на Пенсилвания, е написал цяла книга, озаглавена „Великият феромонен мит“, в която критикува тези експерименти . Той изобщо не е убеден, че андростадиенон и естратетраенол могат да бъдат класифицирани в тази група вещества.

Снимка: katemangostar / Freepik

Струва си да се отбележи, че миризмите наистина играят определена роля в привличането на хората един към друг. Проведени са експерименти, при които на жените са дадени да подушат тениски, които са били носени от мъжете в продължение на няколко дни. След това учените сравняват как жената оценява потенциален партньор въз основа на миризмата на тениската му с генотипа на този партньор. Оказа се, че колкото повече се различава от нейната, толкова по-приятна за нея бива миризмата. Често такива експерименти се цитират като доказателство, че феромоните работят, но това не е така. Феромоните трябва да действат еднакво върху всички представители на даден биологичен вид, но тук миризмите имат различен ефект върху различните жени.

Някои уебсайтове предлагат аромати с "животински масла". Ако обаче това са феромони от прасета или кучета, тогава те ще действат конкретно върху прасета или кучета, а не върху човешки мъже или жени, тъй като феромоните действат само върху представители на същия вид. В противен случай междувидовото кръстосване би било обичайно в природата.

По този начин учените все още не могат да отговорят на въпроса дали хората имат феромони, тъй като съществуващите изследвания или не са достатъчно убедителни, или дават противоречиви резултати.

Успешната комуникация изисква хората не само да излъчват феромони, но и да ги откриват. При животните вомероназалният орган е отговорен за това. Учените не са стигнали до консенсус дали хората го имат и ако да, дали изпълнява функцията си. Някои хора вярват, че го имаме, но е рудиментарно, докато други вярват, че сме го загубили напълно по същото време, когато сме придобили цветно зрение и сме започнали да разчитаме повече на визуални образи, отколкото на обоняние.

Проведени са обаче експерименти, при които определено количество от същия андростадиенон се прилага под носа на жените. Това води до подобрено настроение и повишена концентрация, което като цяло наистина може да има някакъв ефект върху привличането към противоположния пол. Животните обаче могат да надушат феромони от няколко километра, но в този експеримент е необходим директен контакт, за да има някакъв ефект.

Друг експеримент, косвено потвърждаващ възможността за съществуването на човешки феромони, бива проведен от учени от Weissman Institute of Science в Израел. Те събрали сълзите на жени, които току-що са гледали тъжен филм, и ги дали на мъже да ги помиришат. В резултат на това техните нива на тестостерон и сексуална възбуда спаднали, сякаш миризмата на сълзи им подсказва, че романтиката е изключена.

Учените подчертават, че това може да е косвено доказателство за съществуването на феромони, които, напротив, ще увеличат привличането, но те все още не са открити.

И тук стигаме до това защо феромоните, дори ако наистина са открити, могат да бъдат произведени в индустриален мащаб и добавени към парфюми, няма да действат при хората по същия начин, както при животните. Факт е, че сексуалното влечение при хората е много по-сложно, отколкото при животните, и се основава не само на физиологични реакции, но и на лични предпочитания, културни характеристики, предишен опит и много други фактори. Ето защо определено не си струва да разглеждаме феромоните като някакъв научен аналог на любовен еликсир.

Снимка: freepik

Парфюмите с феромони обаче могат да имат някакъв психологически плацебо ефект. Хората, които ги използват, се чувстват и действат по-уверени, което от своя страна ги прави по-сексуално привлекателни. Така че в този смисъл те всъщност могат да ви помогнат да привлечете партньор.

Също така си струва да се има предвид, че парфюмните продукти не са особено строго регулирани от регулаторните органи. Трябва да са безопасни за хората, но производителят не е длъжен да разкрива всяка съставка на потребителя. По този начин няма гаранция, че обявените феромони дори присъстват в състава; никой не проверява това. Освен това учените се оплакват, че значението, в което често се използва думата - приятна, привлекателна миризма - е много далеч от научното й определение. Истинските феромони в животинския свят изобщо не привличат партньори, те ги принуждават, тоест предизвикват неконтролируема физиологична реакция.

И така, феромоните, които предизвикват сексуално влечение, съществуват, но само в животинското царство. Учените признават, че е възможно човешкото тяло също да ги произвежда и отделя, но все още не е открит нито един такъв феромон. Освен това е вероятно хората да нямат механизма, който би трябвало да открива и предава тези феромони на мозъка.

Това, което се продава в магазините под прикритието на такива парфюми, в най-добрия случай съдържа животински феромони, които ще действат само върху животни от този вид, а в най-лошия случай не съдържа нищо различно от другите парфюми. Но такива продукти наистина могат да направят човек по-привлекателен - ако го накарат да се чувства по-уверен и секси и да действа съответно.

 

 

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook

 



Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


Попитай Елза

КАК СЕ ОСВЕДОМЯВАТЕ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ В РИАЛИТИ ФОРМАТИТЕ?

 

Покажи резултати