Избрани новини
Световно признатите дизайнери Николай Божилов и Иван Донев на една модна сцена във Варна
Не сме се виждали от 16 години: почина по-малкият брат на поп дивата Мадона Кристофър Чиконе
Елза отговаря
Вярно ли е, че подобрителите в хранителните стоки са опасни за здравето?
Наплашени от Е-тата, проверяваме каква е истината за тях
Широко разпространено е мнението, че хранителните подобрители, които са посочени в продуктите с код E-XXX, или както у нас ги наричаме Е-та, са изключително вредни за хората и причиняват много заболявания, включително рак. Фактчекерите от проекта "Проверени. Медии" решиха да проверят дали това наистина е така.
В социалните мрежи и в интернет, се срещат най - различни списъци с опасни хранителни добавки.
Препоръчително е да разпечатате тези списъци, да ги носите със себе си и да ги използвате, когато избирате продукти в супермаркета. Също така много сайтове за здравословен начин на живот и правилно хранене говорят за най-вредните Е-та.
Кодификацията на подобрителите с помощта на буквено-цифров индекс се появява в Европа през 60-те години на миналия век. Тогава Организацията по прехрана и земеделие на ООН, заедно със СЗО, решиха да разработят ясна и единна система за обозначаване на всички видове добавки към хранителните стоки.
Този документ се нарича Codex Alimentarius и в него редовно се правят промени и допълнения. Всяка хранителна добавка в списъка има буквено-цифров код, използва се само една буква - E (някои я тълкуват като Европа, други като essbar / edible, което означава „ядливо“ на немски/английски). Първата цифра в кода показва вида на веществото:
1 - багрила;
2 - консерванти;
3 - антиоксиданти и стабилизатори;
4 - емулгатори и стабилизатори;
5 - добавки против слепване и струпване;
6 - подобрители на вкуса и мириса;
7 и 8 - не се използват (с изключение на антибиотици 710–713);
9 - глазиращи агенти, омекотители и други подобрители за печене, както и други добавки.
Говорейки за подобрителите, трябва да се отбележи, че те са проучени много подробно. За всяко вещество са анализирани краткосрочните и дългосрочните ефекти от консумацията, острата токсичност и потенциалните вредни ефекти на добавката или нейните разпадни продукти в различни концентрации.
Всички тези подобрители са тествани върху животни повече от веднъж и когато вече биват одобрени, учените продължават да наблюдават здравето на хората, които ги консумират активно.
Когато говорим за експерименти с животни, трябва да разбирате термина полулетална доза или LD-50. Тази концепция се отнася до количеството вещество, което може да убие точно половината от опитните животни. За да се определи полулеталната доза, на животните се дават огромни количества от тестваното вещество.
Например, обществеността е загрижена за добавката E-536, фероцианид, използван основно за предотвратяване на слепването на солта. Признато е, че това вещество е изключително токсично и води до тежко отравяне, нарушаване на функционирането на лимфната, нервната и стомашно-чревната система, както и на черния дроб и жлъчния мехур. Всъщност полулеталната доза за мишки и плъхове, когато се приема през устата, е 6400 mg/kg.
Според изчисленията на британски учени средното тегло на човек е 62 кг, което означава, че LD-50 за такъв човек ще бъде 396,8 г. Максимално допустимото съдържание на Е-536 в солта е 20 мг/ кг , което означава, че за да получите 396,8 g фероцианид, ще трябва да изядете 198 кг. сол.
В този случай смъртта ще настъпи много по-рано, тъй като самата смъртоносна доза сол за хората е 250 г. По този начин хранителните добавки се съдържат в храната в толкова малки количества, че тяхната доза дори не се доближава до смъртоносна или опасна.
Второ, значителна част от субстанциите, кодирани в Е-добавките, получаваме от продукти, в чийто състав те изобщо не са посочени. Например никой не слага етикети с този състав на плодовете и зеленчуците.
В същото време E-300 се съдържа в много от тях, по-известен ни е като аскорбинова киселина или витамин С. Съответно, надписът върху опаковката „съдържа витамин С“ е по-вероятно да привлече купувачи, но Е -300 добавка, посочена в състава, може да ги отблъсне. Е-500, чиито списъци с вредни добавки също препоръчват да се избягват, не е нищо повече от сода.
Подобна е и историята с консервантите. От древни времена хората са се опитвали да запазят храната си годна за консумация възможно най-дълго. За целта те използвали сол и различни киселини. Днешните консерванти често са естествено срещащи се вещества. Например, ако не знаете, че всичко изброено по-долу се съдържа в обикновения сок от червени боровинки, тогава такъв списък с химикали и хранителни добавки може да изплаши някого.
И накрая, третият аргумент в защита на Е-тата е просто логика.
Първо, международните организации, които наблюдават качеството на продуктите, не биха одобрили вредно вещество. Защо ще те тровят умишлено? Второ, би било изключително неблагоразумно производителят да добави известно токсично вещество към продуктите си, защото в този случай ще бъде обект на постоянни съдебни дела и дела. Наистина, някои от тези добавки могат да причинят алергии у хората, като багрилото E102 - тартразин. В същото време никой не настоява за забрана на естествените алергени - мляко, яйца, риба и морски дарове.
Съвместен експертен комитет на СЗО/ООН, наречен JECFA, следи отблизо всички изследвания върху добавките. Освен това добавките са забранени не когато се появят доказателства за тяхната вреда, а дори на ниво подозрение. По този начин добавката E-123, амарант, беше забранена .
Някои експерименти върху животни, които са консумирали големи дози от това вещество, демонстрират неговата токсичност и канцерогенност. И въпреки че по-нататъшните изследвания не са доказали недвусмислената вреда на амаранта, багрилото е забранено на световно ниво.
Не може обаче да се каже, че всички хранителни добавки са полезни сами по себе си. Например, E-250 (натриев нитрит) е доста токсично вещество, което въпреки това се намира в по-голямата част от месните продукти. И въпреки че натриевият нитрит не е полезен за човешкото тяло, експертната комисия не го забранява, тъй като именно той не позволява на много по-опасни бактерии, които произвеждат силно токсичен ботулинов токсин, да се размножават в месните продукти.
Освен това храните, съдържащи много подобрители, често не са много здравословни сами по себе си.
И така, много добавки съдържат:
- колбаси и преработени меса, като колбаси (според СЗО , консумацията на 50г. такова месо на ден увеличава риска от рак на дебелото черво с 18%);
- фаст фууд (самата консумация на бързи храни, както установиха австралийски учени, увеличава риска от женско безплодие);
- сода (между другото и сладката сода, и газираната с подсладители са почти еднакво нездравословни за здравето).
Така вредата от хранителните добавки е силно преувеличена. Ние консумираме значителна част от тези вещества от други „естествени“ продукти, без дори да го знаем.
Освен това обикновено дозата на хранителната добавка е изключително малка и веществото в такова количество не може да причини вреда. Важното е да не наблягате непрекъснато на храни с добавки.
Другите хранителни добавки наистина не са полезни, но предпазват храната ни от размножаването на опасни бактерии в нея. Освен това трябва да разберете, че обикновено в първоначално нездравословните храни има много хранителни добавки.
Има и много естествени храни, които са изключително вредни и опасни за здравето, без дори да имат подобрители. Това са захарта и бялото брашно.
Присъда: Предимно невярно
LifeOnline.bg - вече и в Telegram , последвайте ни и в Instagram.
За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Коментари (0)
Добави коментар