От какво са направени призраците и защо никога не идват голи?

LifeOnline.bg | 27 ноември, 15:04 | прочетена: 236

Снимка: h9images on FreePik

Какво ви идва на ум когато мислите за призрак? Ужасна разложена плащеница? Зловеща броня от другия свят? Или мрачен джентълмен в строг викториански костюм?

Снимка: h9images on FreePik

През 1863 г. Джордж Круикшанк, известният карикатурист и илюстратор на романите на Дикенс, заявява: „Изглежда никой не се е замислял за абсурдността и невъзможността за съществуването на дрехи върху призраци... Те не могат, не трябва и не биха заради благоприличието, да се осмеляват се да се появи без дрехи; и тъй като те не могат, това означава че призраци никога не са се появявали и не могат да се появят, дори да има дрехи за призраци."

Защо призраците не са голи? Този въпрос бива централна философска тема за Круикшанк и много други във Викторианска Англия. Наистина, историите за голи призраци, особено извън фолклора, са изключително редки. Скептиците и ентусиастите на призраци спекулират страстно как точно призраците могат да имат форма и да присъстват в материалния свят. От какво хипотетично биха могли да бъдат направени, което им позволява да споделят нашата светска реалност, обяснява историкът Шейн Маккорестин в статията си за The Conversation .

Призрак, обвит в чаршаф

Образът на призрака като фигура в бял чаршаф или погребален саван е запазил статут на икона в продължение на стотици години, защото символизира връзката между тялото и духа. Основната социална роля на призрака преди модерния период е била да предава съобщения на живите отвъд гроба, така че връзката с погребалните дрехи изглежда логична.

Меган Маркъл вярва, че призракът на покойната принцеса Даяна я преследва (видео)

Това може да се види в средновековната история за трима живи и трима мъртви, където ловците поздравяват бъдещите си останки, увити в савани с прощални думи, за да помнят в смъртта.

Въпреки това, към средата на 19-ти век, с разпространението на спиритизма и ранните форми на психически изследвания в западния свят, хората започнаха да съобщават, че виждат призраци, облечени в обикновени ежедневни дрехи.

Това създава проблеми за онези, които се интересуват от изследване на реалността на призраците. Ако призракът е обективна реалност, защо трябва да бъде облечен? Ако принципите на спиритуализма са верни, тогава не трябва ли душата, която се връща на земята, да бъде формирана от светлина или някаква друга форма на етерна субстанция? Дали дрехите на духовете също са били духовни и ако е така, дали са едно цяло или са били призраци на дрехите?

Човек може да заеме идеалистична позиция и да каже, че облеклото е метафизична идея, свързана с безсмъртната личност на собственика, а личността на призрак означава нещо повече от просто появяване на духа.

Друго обяснение е, че "свидетелите" на призраци ги обличат автоматично - това е несъзнателен процес. Следователно призракът му се явява в обичайните си дрехи - това е умственият образ, който имаме за човека, и изборът на облекло най-вероятно предизвиква разпознаване.

„Здравей“ от гроба - Как починалите близки могат да станат дигитални преследвачи?

Безупречни мечти

Критикът и антрополог Андрю Ланг сравнява виждането на призраци със сънища през 1897 г .: „В съня ние по правило не виждаме хора голи; халюцинациите, като сънища наяве, следват същото правило. Ако видим призрак да отваря врата или да повдига завеса, тя също е само част от илюзията, която възниква по същия начин, както ако на хипнотизиран пациент се каже, че ръката му е изгорена, а фантазията поражда реални. мехури."

За Ланг дрехите на призраците са това, от което са направени сънищата. Фактът, че "очевидците" виждат само облечени призраци, отразява разпространения тогава морал, според който повечето духове на века са били чисти и целомъдрени. Странното предположение на Ланг, че в сънищата няма голота, отразява това.

Материя и спиритизъм

Модата и облеклото са играли централна роля в идентифицирането на класа, пол и професия през Викторианската епоха. Призраците на слугите изглеждат особено привързани към дрехите си, а не към лицата или гласовете си, тема, наблюдавана в някои доклади за призраци, изпратени до списание The Strand през 1908 г.

Звезда от „Приятели“ продаде къщата си заради призрак!

Тук един наблюдател на призраци съобщава, че е видял „фигура, в която няма нищо свръхестествено, просто прислужница в лека памучна рокля... и бяла шапка... Цялата фигура имаше общия вид на прислужница, така че се сетих за нея „Тя изобщо не приличаше на готвачката, която се обличаше в много по-тъмни памучни рокли.“

Облеклото идентифицира хората и изяснява кои са те, но голотата унищожава този метод за моментална идентификация.

Въпросът за облеклото на призрака е от интерес за историците на свръхестественото, тъй като, както разхлабена нишка, когато се издърпа, е възможно да се разплетат някои предположения за материята в спиритизма.

Запазват ли призраците нараняванията или осакатяванията, които са ги сполетели, докато са били живи? Какво ще кажете за еротичната телесност на духовете - докосването и целуването между живи и мъртви в стаята за сеанс? Или "ектоплазма" - веществото, което се появява на снимките до медиуми? И могат ли живите да имат сексуални отношения с призраци?

Такива заплетени дебати живи и в 21 век. Спектрофилията или любовта към призраците е фетиш, който днес се обсъжда активно в интернет. Още едно завъртане на винта в дългата история за значението на духовете в света на живите.