Елза отговаря

Българите са в челните редици сред консумиращите алкохол в Европа

 снимка: jcomp/freepik

Между 2010 г. и 2020 г. консумацията на алкохол в ЕС е намаляла с 0,5 литра. В същото време някои страни са увеличили консумацията на алкохол. И България е на второ място след Латвия, която оглавява този списък, публикуван от Euronews.

Според последните данни България следва Латвия, която е на първо място в Европа по консумация на алкохол сред 36 страни, включително страните-членки на ЕС, Обединеното кралство, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за членство в ЕС. Средно един човек на 15 и повече години в Латвия изпива 12,1 литра чист алкохол годишно.

Тази сума е приблизително еквивалентна на:

• 190 литра бира,
• 80 литра вино,
• 24 литра силни алкохолни напитки.

Увеличението по нататък в списъка е както следва България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също показват значително увеличение. Увеличението е над 0,5 литра в Норвегия, Италия и Исландия.

Сух режим: Какво ще се случи с тялото ви, ако живеете без алкохол два месеца?

Тъй като консумацията на алкохол варира значително в Европа, разглеждането на процентната промяна също е полезен индикатор.

Най-голям е спадът в Гърция с 24,1 на сто, следвана от Холандия (20,9 на сто), Испания (20,4 на сто) и Турция (20 на сто).

Спадът също е над 15 процента в Ирландия, Сърбия, Литва, Финландия, Франция и Кипър.

На фона на общия спад в консумацията на алкохол в Европейския съюз Латвия и България показват обратната тенденция. От 2010 до 2020 г. в Латвия е отчетен най-голям ръст на потреблението - с 2,3 литра на човек. В процентно изражение това представлява увеличение от 23,5%, което е и най-високата стойност сред всички анализирани страни.

Най-ниска е консумацията на алкохол в Турция - 1,2 литра на човек годишно.

В ЕС като цяло през четирите десетилетия от 1980 г. до 2020 г. средното ниво на консумация на алкохол е спаднало от 12,7 на 9,8 литра на човек, което съответства на спад от 23%.

Консумацията на алкохол варира значително според пола и нивото на образование. Изследва се не само общият обем на консумирания алкохол, но и делът на епизодите на тежко пиене – т.е. случаите, когато възрастен е изпил 60 грама или повече чист етанол наведнъж (приблизително 6 стандартни напитки) през последните 30 дни.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Wascemal ????️ (@wascemal)

Бяло или червено? Учени сложиха край на дебатите за ползите и вредите от виното!

Според данни от 2019 г. почти всеки пети възрастен (19%) в страните от ЕС съобщава за подобно поведение поне веднъж месечно. Тази цифра остава стабилна от 2014 г.

Мъжете са по-склонни от жените да участват в епизодично пиене. Средно в целия ЕС през 2019 г. 26,6% от мъжете и 11,4% от жените са признали, че пият прекомерно поне веднъж месечно. В Румъния най-висок процент е регистриран сред мъжете: 55,2%. Повече от 35% от мъжете също съобщават за прекомерна консумация на алкохол в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.

Сред жените най-високи проценти са регистрирани в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия, където повече от 20% от жените признават, че редовно пият алкохол. Средно на всяка жена се падат 2,33 мъже с тежък алкохолен епизод. Най-ниските различия между половете са открити в Ирландия (1,46), Исландия (1,63) и Германия (1,74), докато най-големите различия се наблюдават в Турция и Кипър, където съотношението надхвърля 8.

Изследователите приписват тези различия на културните норми, традиционните роли на половете и разликите в нивата на заетост и доходи между мъжете и жените.

Нивото на образование също влияе върху моделите на потребление. Хората с по-ниско образование не са по-склонни, но са по-податливи на негативните последици от алкохолизма. Средно 12,5% от хората с по-малко от средно образование съобщават за прекомерна консумация на алкохол. При хората със завършено средно или висше образование този показател е по-висок - съответно 22.3% и 20.2%.

Експертите обясняват това с факта, че хората с високо образование имат по-голяма покупателна способност и по-често могат да си позволят алкохол. Хората с по-нисък социално-икономически статус обаче са тези, които търпят най-големи вреди от алкохола, според доклада на ОИСР „Поглед към здравето: Състоянието на здравето в цикъла на ЕС — 2022 г.“.

Българите наблягат на твърдото гориво: Учени сравниха моделите на консумация на алкохол в Европа

Най-големите пропуски в нивата на образование по отношение на тежката употреба на алкохол са установени в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.

Както подчертава Световната здравна организация, няма абсолютно безопасно ниво на консумация на алкохол.

„Няма така нареченото безопасно ниво. Независимо от обема, рискът за здравето започва с първата капка алкохол“, каза д-р Карина Ферейра-Борхес, изпълняващ длъжността ръководител на отдел „Неинфекциозни заболявания“ и консултант по алкохола и незаконните вещества в Регионалния офис на СЗО за Европа. "Единственото, което може да се каже със сигурност е, че колкото повече пиете, толкова по-висок е рискът. И обратното - колкото по-малко пиете, толкова по-безопасно е", допълни тя.

Живот без алкохол! Шест холивудски звезди, които са спрели да пият и как са го направили?

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook