Меню

Избрани новини

Пикантерии

Кристина Патрашкова пак се изцепи: Зимнина правели само селяните!

А дали е така?

Едва започна новият 11-ти сезон на предаването "На кафе" и претенциозната дама Кристина Патрашкова пак намери с какво да подразни зрителското ухо.

Този път на прицела на нейното високо самочувствие и придирчивост бяха зимнината, консервирането на плодове и зеленчуци и лютеницата, които изконно съпътстват бита и трапезата на българина.

Според префърцунената асистентка на Гала, правенето на консерви и зимнина не било градско занимание и с това трябвало да се занимават хората на село.

Тя си пазарувала всичко необходимо от магазина.

Ще се въздържим от коментар на афишираното мнение на най-възрастната дама от панела на Гала, само ще дадем гласност на много по-младите, съвременни и модерни хора представители на въпросния панел - Ева Веселинова и Илиян Любомиров, които контрираха колежката си, заявявайки, че обожават домашна зимнина, че нямат нищо против те самите да си правят такава и че много млади хора от тяхното обкръжение си правят консервирани плодове и зеленчуци в буркани, за да са сигурни какво слагат на масата си и заради по-здравословните и апетитни показатели на въпросната домашна зимнина спрямо тази закупена от магазина.

А ние ще припомним на всички читатели, че Туршията е другар на човека от дълбока древност.

Още тогава били познати някои основни начини за съхраняване на меса, риба, плодове и зеленчуци чрез мариноване, осоляване, сушене, опушване и стерилизиране.

Някои от храните силно напомнят на познатите днес туршии.

Един от големите кулинарни приноси на гръцко-римската античност е свързан с маслините, които стават годни за ядене едва след като преминат през ферментация, подобна на тази при туршията.

Почти сигурно е, че киселото зеле е изобретение на източните славяни, от които германците смело са го взаимствали, за да го направят емблема на своята национална кухня.

Възможно е технологията да е пренесена от Далечния изток, тъй като киселото зеле доста прилича на класическото корейско ястие кимчи.

През II в.пр.Хр. римският палководец и теоретик на земеделието Катон Стария препоръчвал ябълките да се съхраняват в сурова вълна, наровете и орехите - в пясък, а крушите във винен оцет.

Друг знаменит римски учен и автор на трактати за земеделие Луций Колумела (I в.) съветвал дюли и круши да се затварят в съдове, пълни с мед.

В трудове на други римски автори се споменава и консервиране на краставици с винен оцет и сол.

Самата дума консервиране произхожда от латинското conservatio (запазване, съхраняване). За старите римляни изглежда смиреното очакване на затворените в делви и гърнета плодове и зеленчуци напомняло за обществения ред в империята. 
За разлика от туршията, при която неизбежно протича някакъв процес на ферментация, при класическото консервиране целта е вкусът на продуктите да се запази без никакво развитие.

Тази сравнително модерна технология се ражда на прага между XVIII и XIX век. 

Така че ние не само посрещаме бравурно желанието на младите хора, но и ги подстрекаваме да консервират плодове и зеленчуци, да си варят екологична лютеница, ароматни компоти, да си пекат и затварят в буркани печен пипер, домати събрали слънцето на био-градини, да си варят сладка, конфитюри и да си правят хрупкави туршийки, кисели краставички и кисело зеленце за сърмички и въобще да не надават ухо на еснафски подмятания.

Да си правиш зимнина не само че не е срамно, селско и нелепо, а признак на здрав разум и мисъл за това - с какво храниш децата си и какво слагаш в устата си!

LifeOnline.bg - вече и в Instagram, последвайте ни.  

За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

 

 



Коментари (1)

ПЪЛКОВОДЕЦЪТ Ъ
13.09.2019 00:56 / Отговор

Добави коментар


Попитай Елза

Кои са най-дразнещите водещи в ефира според вас?

Трябва ли да има обновяване на телевизионните лица?

 

Покажи резултати