Димитър Маринов - от килията в Бухово до Холивуд

Ани Атанасова | 10 март, 22:00 | прочетена: 9890

1/1

Българският актьор, който излезе на сцената на церемонията по раздаването на 91-вите награди Оскар е извървял дълъг и трънлив път до своя звезден миг

Американската мечта е химера за много обикновени хора, ала за един българин вече е факт.

Това е актьорът Димитър Маринов, който на 24 февруари накара всеки нормален и с нормално самосъзнание българин да се почувства гордо.

На тази дата по време на церемонията по връчването на наградите "Оскар в Лос Анджелис, филмът "Зелената книга"/"The Green Book" на Стивън Спилбърг, в който участва нашенецът, спечели награда в най-престижната категория - за най-добър филм на годината.

Във филма Димитър Маринов си партнира с Махершала Али (Лунна светлина) и Виго Мортенсен (Властелинът на пръстените).

Самата биография на Маринов е достоен сюжет за холивудски филм и може би някой ден той сам ще продуцира пресъздаването на тази вдъхновяваща история на лента.

Защото живота, мечтите и борбата на Димитър Маринов са истинско верую за това, колкото и банално да звучи, че трябва да преследваме мечтите си, че трябва да се борим, че не трябва да се предаваме, че трябва да оценяваме всяко позитивно нещо, което се случва около нас, а от негативните да извличаме само поука.

Димитър е роден в София през 1964 година, но още с поемането на първата глътка въздух на новороденото - той тръгва по трънливия път, а не по този застлания с рози.

Той е плод на извънбрачна любов и е оставен в дом за сираци - оттам го осиновява жена от заможно буржоазно семейство, потомци на тютюнопроизводители, всъщност това е лелята на майка му. Носи се легенда в тяхното семейство, че именно фамилията Маринови е прототип на част от героите в романа "Тютюн" на Димитър Димов - Маренини.

Осиновителката му е вдовица, но живее в центъра на София, на ул. "Оборище" номер 3 (днес на този адрес живее Лили Иванова). Поради разминаване на нейното потекло с комунистическата идеология, изповядвана от тогавашната власт в България, тя е прогонена от дома си. Премества се с малкия Митко на друг адрес - на ул. "Будапеща" 33, в априори голям апартамент, но разделен с талашитени стени на няколко по-малки комуналки - банята и тоалетната, делят с още едно семейство.

В една кухничка години наред бъдещата холивудска звезда спи, учи, храни се и свири на цигулка.

Въпреки желанието на осиновителката му да продължи образованието си в сферата на музиката, той се записва да учи в Железопътното училище, защото харесва влакове и обича мелодията на колелетата им - "та да та да - та да та да...".

Доста добър ученик е, оценките му са предимно 5-ци и 6-ци. Завършва, продължава да се занимава и с музика, като се научава да свири и на китара. Иска да учи в НАТФИЗ, но идва време за отбиване на военната служба.

Влиза в казармата, знаейки за произхода му, там се държат подобаващо гадно с него. Решава да избяга от България. Заради забавяне на влака на Калотина, правят допълнителна проверка и го намират.

19-годишен го вкарват в затвора, където с всички местения по тъмниците, включ. и тюрмата в Бухово, изкарва общо 2 години и 7 месеца. Пребиват го от бой, чупят пръсти и на двете му ръце, като безимения и средния на лявата му ръка и до ден-днешен са безчувствени.

Излиза през 1986 година и отново кандидатства във ВИТИЗ, където стига до последния кръг, но бурното му минало му прави лоша услуга и е изхвърлен от изпитната комисия.

По стечение на обстоятелствата получава покана от Видинския театър. След известно време с протекции (включ. на Тодор Колев) и помощ от колеги и приятели все пак влиза в класа на Коко Азарян и получва заветната диплома.

1990 година заминава за САЩ, на турне с трупата на Андрей Баташов и Йълдъз Ибрахимова.

След турнето помахва на останалите от трупата за сбогом и остава там - сам, с нулеви познания по английски език, 112 долара в джоба и цигулката си.

Мило семейство от Ноксвил, Тенеси му предлага подслон и помощ. Свири, рисува, мие чинии, след 3 години се мести в Сан Диего, където успява да си стъпи на краката и отваря фирма за кетъринг. Вечер посещава курсове по английски. Запознава се и с други български актьори зад окена, сред които Башар Рахал.

Те го убеждават да се завърне към актьорската професия. И така на 45 години тогава лека-полека започва да се явява на кастинги, да получава малки третостепенни или епизодични роли в телевизионни продукции и пълнометражни филми.

Запознава се с много звезди, с част от тях работи на снимачната площадка.

И така идва великият миг, през 2017 година, в който се явява на кастинг за главната второстепенна роля - на руснака виолончелист Юрий Тахт във филма на продуцентската компания на Спилбърг "Зелената книга". Филмът е посветен на гениалният джазмен Дон Шърли и неговото легендарно трио. Виго Мортенсен влиза в ролята на негов шофьор - бял расист, който в края на сюжетната линия става пръв приятел на чернокожия музикант.

Прототипът на Маринов също е 50-тина годишен, с неговата физика и сходен външен вид. Не го избират след първия кастинг. След няколко дни обаче му се обаждат и му поставят ултиматум - участваш, но трябва да можеш да свириш на виолончело!.

Има 5 дни, още същата вечер си намира учителка и започва уроците. В продължение на 5 дни свири по 5-6 часа на ден и успява - ролята е негова.

Успява да върне и до цент всеки долар, който са изхарчили за него милото семейство от Ноксвил, близо 1900$.

Поставя ги в плик с бележка и ги прибира в шкафа с рибарските такъми на мъжа. Знае, че иначе няма да ги приемат.

За протокола ще напишем, че Димитър Маринов е женен за американка - Дженифър и има двама сина - Йордан и Михаил.

Тези дни той е в България - за едва трети път за почти 30 -те години зад Океана. Не се сърди на никой, дори не е душевно съсипан и за счупените в затвора пръсти.

Тук няма дом, отсяда в хотел.

Разсъждава така - погазих законите на страната, в която живеех в него момент и бях наказан.

Какво мислене, а другари и другарки!

Всичко останало вече е добре известна история...