![](/uploads/articles/thumb/articles__ff46600ba7f89f785ceb7547e172380e.jpg?v=)
![](/uploads/articles/thumb/articles__3a5b5d6ebf645d17ce40b1aa9d95a931.jpg?v=2)
Фаталната мисис България чувства живота си застрашен от сестрата на покойния си съпруг
Mrs. Bulgaria World Анита Мейзер се престраши да проговори за тежкия си живот в затвора в Сливен, където, както самата тя казва лежи „без вина виновна “. В 12 ръкописни страници тя разказва за живота си зад решетките, за своите страхове и за това как се е стигнало до присъдата й. Цитираме буквално написаното от нея, запазвайки оригиналната пунктуация.
„Не мога да повярвам, че оцелявам все още като „мравка“ в кибритена кутийка близо година и половина.“, с тези думи започва писмото си Анита Мейзер до главния редактор на LifeOnline.bg – Елза Парини.
„Представяш ли си Елзе, до къде стигнах да пиша писмо, вместо SMS? Сега, моят Facebook са милите писма, които получавам тук. А е истински празник, ако някой близък дойде да ме види лично тук…“
Най-големият страх на почернената бизнесдама обаче идва от сестрата на покойният й съпруг Милена, която според осъдената иска смъртта й:
„Много, много ядове имам и ще имам с тази жена. Иска да ни очисти и двете [с дъщеря й Джули, бел.р.]. Мен дори си мисля, че вече се пробваха с отрова… повръщах, идва бърза помощ 2 пъти в ареста във Варна. Бях предупредена да внимавам. Случката е документирана… Пробваха се в затвора, пътувах болна [от Сливен до Варна, бел.р.] и в ареста бях много зле, беше ден преди дело…“, разказва опасенията си, че има заговор за нейното физическо елиминиране Анита Мейзер.
В писмото си до мен, злощастната вдовица се оплаква и от некомпетентността, и преднамереното отношение на някой полицаи и магистрати ангажирани със случая. Тя описва тяхното поведение и техните показания разкривайки очевидни неточности и разминавания.
Обвинението в предлагане на подкуп, тя обявява за скалъпено и обяснява с връзките на своята етърва Милена с високопоставени магистрати и желанието й Анита да остане зад решетките. Сестрата на покойния й съпруг Николай Димов, на всяка цена искала да я види осъдена и да получи солидно обезщетение. Гражданският иск срещу Анита Мейзер е за 300 хиляди лева, но съдът на първа инстанция отсъди половината от сумата, както и покриване на разходите по делото плюс глоба 9 хиляди лева, които осъдената обжалва в апелативен съд.
„Всичко е заради парите, които правят всичко възможно аз да платя! Всички разходи по делото, граждански иск и т.н. Иначе к‘во става… Милена ще си оскубе косата косъм по косъм с пинсета… а държавата мисли, че съм милионерка и ще трябва аз да платя всичко. Бизнес е това мое дело, не е съдебен процес! Да вземем от богатите, а това, че не е вярно, к‘во ни интересува. Моята невинност за тях е неизгодна, ще трябва държавата да ми плати неустойка, а това е невъзможно…“, обяснява стремежа на съда да постанови осъдителната присъда затворничката.
„Ох Елзе, к‘во ми дойде на главата, и 100 живота да имам, не мога нито да го преживея, нито да го проумея, нито да си простя, че не използвах малко разум да му откажа да се занимавам с глупостите му безкрайни. Ще се поболея от тези глупости, ако вече не съм, от сериозни болести, тук в затвора. Често жените се поболяват в затвора от рак, но понеже няма прегледи, обикновено е късно когато се установи подобно нещо. Живот ли бе да го опиша… Иначе тук за бездомните е страхотно място. Кефят се, че имат какво да ядат, къде да спят и се радват да се къпят макар и със сапун, който ни раздават всеки месец. Дават на всички прах за пране, превръзки, сапуни и к‘во им е.“, с тези думи Mrs. Bulgaria World описва ежедневието зад стените на затвора в Сливен.
За сексуалния живот в женския затвор Анита Мейзер пише:
„Стават лесбийки, държат се за ръчички, кога се обичат, кога се псуват, но живота им върви, не страдат като мен и някои други, които са все пак и те със семейства и си имат бизнес и т.н. Човек, 30, 40, 50, 60 годишни жени ходят тук на училище 1-ви клас, 2, 5 клас и т.н. Абе ад под небето е за мен, ще полудея, задушавам се по цял ден затворена в една стая, един коридор и 1 час на каре отвън. Лафка, в която има неща, които никога не съм си купувала и повечето неща дори не съм виждала по суперите… Най-луксозния крем беше “NIVEA” и той се потри. Само български има в момента. Боя за коса от 2-3 лева, окапа ми вече косата…“, оплаква се от условията в женския зандан свикналата на лукс и качествена храна силиконова мисис.
Анита продължава ръкописа си говорейки за своите терзания, че е обявена от медиите за убийца:
„Ужасно е Елзе усещането да знаеш, че по един или друг начин, все пак, името ти се свързва с най-лошото нещо за един човек – Убийство. Тази дума е най-страшното на всеки език, тези хора – убийците са най-лошите човешки същества на планетата Земя и аз наредена между тях с такова обвинение от жълтите медии.
Искам пак да кажа, в закона има такива членове като 115, 116, 117, 118, 119, 120 и 121 където пише „убийство“, а моя член 122 пише причиняване на смърт, но никой не го пише така, а и често, че е по непредпазливост го разбират само магистратите, на обикновените хора им напълниха главите с Убийство. Тази дума има едно, единствено значение: Отнемане на човешки живот, независимо как, от друг човек. Аз не съм го убивала. Не е честно всички да твърдят това…“.
Пропитото с мъка послание затворничката завършва с думите:
„Сготвиха ме хора с по-малко или повече власт, а сестра му ме мразеше, но след смъртта на Ники се отпусна да ме смаже с кеф. Таила е 6 години ненавистта си към мен. Два пъти идва в Америка изцяло на моя сметка. Всеки път х 1000 $ горе долу се набутвах покрай нейното гости, неблагодарница. Знае, че аз не съм виновна, но да ми е гадно, що не… отмъщението е №1 мотив за убийство, а тя го има… Страшно е! Макар, че Ники казваше, че мотив не е достатъчно, а сърце… Бог да го прости I loved him, you know that" [Обичах го, знаеш това…, бел.р.].
03.12.2017 г. подпис: Анита Мейзер
Коментари (0)
Добави коментар