Звездите

През 2001-ва и 2002-ра година неговите хитове Rosso Relativo и Perdono взривиха българските радиостанции

Звездата на италианската музикална сцена Тициано Феро, навършва днес - 21 феврури, 39 години.

Тициано е роден през 1980 година в град Латина, близо до столицата Рим.

През 1996 г., когато е само на 16, Тициано започва да пее в местния госпъл хор.

В този период, освен че активно се занимава с музика, Тициано работи и като водещ в две от местните радиостанции.

Седем години усвоява тънкостите на класическата китара, една година упражнява свирене на барабани и две години – пиано.

Прави няколко неуспешни опита да се класира на музикалния фестивал в Сан Ремо.

Въпреки това талантът му е забелязан от музикалните продуценти, които помагат да превърнат идеите на певеца в реалност.

През 1999 г. Тициано участва като беквокалист в турнето на група Sottotono. По-късно подписва договор с голяма музикална компания и през лятото на 2001 година излиза първият му сингъл „Perdono”. Само за два месеца песента се озовава на върха на двете класации в Италия – тази за продажби и тази за излъчвания.

През 2002 година излиза дебютният албум на Тициано Феро – „Rosso relativo”, а Perdono е удостоена със златен диск.

Саундът на певеца миксва афро-американски ритми с италиански мелодии, ар-ен-би, госпъл и геридж.

През 2003-та Тициано идва в България, за да представи 13-те парчета от албума "Rosso Relativo" на живо в София.

Шоуто у нас е част от европейското турне на музиканта, озаглавено Rosso Relativo Tour Europe 2003. 

След него излиза албумът „111” и дуета му с британската певица Джамилия, написан специално за Летните олимпийските игри в Атина през 2004 година.

През 2006 година звездата издава албума си „Nessuno è solo”.

Видеото към пилотния сингъл от него „Stop! Dimentica” е заснет в България.

През 2004 година Феро се премества да живее в Пуебла, Мексико, година по-късно се мести в Англия. Накрая, през 2011 година, се завръща в Милано.

През 2010 издава книгата „Trent’anni e una chiacchierata con papà”, в която публично признава, че е хомосексуален.

Две години по-късно издава втората си книга „L’amore è una cosa semplice”, която носи името на едноименния му албум от 2011 година.