Елза отговаря

Турция близка и непозната!

Наскоро в рубриката „Попитай Елза“ на LifeOnline.bg получихме молба от читател към Елза да разкаже за някое от екзотичните места, които е посещавала. Днес обаче решихме да ви представим краткият пътепис на Ани Атанасова, която разказва за изживяванията си в турският град Бурса.

В Северозападна Турция, на 160 км от Истанбул в подножието на планината Улудаг (Uludag) се е разпрострял 4-ият по големина след  Истанбул, Измир и Анкара , и втори след Истанбул в регион Мармара -  турски град Бурса.

Населението му е над 3,2 млн. жители, а по икономически показатели се нарежда след Истанбул.

Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк. Т. нар телеферик (лифт) отвежда всички желаещи да се насладят на величествените  зелени хълмове и шокиращите мащаби на града отвисоко. Цената на билета за телеферика е към 57 турски лири, които в момента се равняват на 20–тина лева.

Бурса е наистина огромен град и е малко трудно да обхванеш дори и с мисълта си неговите мащаби. В Бурса е и най-голямата колония на етнически турци от България, които съставляват значителен дял от населението му.

За да стигнете до Бурса има много начини – и с кола, и с ферибот, но икономически най-изгодният е да се доберете до Истанбул с автобус или самолет и оттам да пътувате около 3 часа, отново с автобус, до самият град.

Вътрешните автобусни линии на Турция са перфектни и пътуването ви ще бъде обезпечено с чист, модерен автобус, със стюарди, които на равни интервали от време ще ви поднасят вода, чай, кафе, дребни сладки, а през лятото дори и сладолед. Автогарата на Бурса не е толкова огромна и объркана като истанбулската Байрямпаша ( Бюю̀к истанбу̀л отогаръ̀).

Човек лесно може да се ориентира и да се качи на градска линия, за да стигне до центъра на града, където са концентрирани, както повечето от забележителностите, така и да се потопи в местната атмосфера – китни кафененца, джамии, аромат на печени захаросани  кестени и тулумбички, забързани жители, всеки поел по своите си дела.

Разбира се десетки са хотелите, които могат да предложат добро качество и обслужване в Бурса. В сферата на хотелското обслужване турците както знаем , нямат равни, категоризацията на хотели е с ниво поне по звезда над българските, а цените са прилични и достъпни. За да не се отдалечавате от центъра обаче и за по-комуникативна локация можете да спрете избора си на хотелите „Kent“ - 90 лв. BB , „Grand Bursa Hotel“ – 80 лв. BB и по-малкия „Waha Hotel“ – 75 лв. BB, които са в самото сърце на града, до Базара Коза Хан и Старата джамия в Бурса – Улу Джами. Тя е петият по значение мюсюлмански храм след мюсюлманските храмове в Мека, Медина и Ерусалим.

Османския музей – дървена къща от 17 век,  Музеят на Ататюрк,  „Театърът на сенките” и търговският център и базар за коприна с автентична архитектура - Коза Хан  са забележителности, които ако не задължително, то е желателно да посетите, за да усетите духа на града и традициите на местното население.  Музеят на Ататюрк се помещава в къщата, в която Бащата на нацията е отсядал посещавайки града, а в Театъра на сенките в предградието Чекирге, ако нямате късмета да попаднете на пиеса, ще видите интересните кукли на героите Карагьоз и Хачиват – комедийни фигури от историята на Бурса.

В града има най-много монументи от периода на основаването на Османската Империя, тъй като по времето на разрастване на османската държава,  Бурса е бил известно време столица.

За пътуващите гастрономи задължително ястие е Искендер кебап. Почти всяко заведение в центъра и околностите на Бурса предлага тази вкуснотия, която представлява деконструиран дюнер поднесен в чиния – лентички месо, питка нарязана на хапки, доматен сос и разтопено краве масло, залято с гъсто кисело мляко . Поднася се с нарязан домат и люти чушки. Месото естествено е агнешко или телешко.  Трябва да се опитат и панираните калмари и задушени с чесън скариди. В елитните ресторанти не се пие и пуши, но в по-народните кръчми и йени ракъ се попийва и се и пуши.

Едно от най-вълнуващите преживявания неминуемо  е „полета“ с лифт нагоре по склоновете на Улудаа, както изговарят турците името на планината Улудаг или Мизийския Олимп. Именно тук, в тази планина, между другото,  в манастира „Полихрон“ Константин - Кирил Философ, брата на Методий, създава глаголицата.

Телеферика представлява кабинков лифт за 6 до 8 човека. Който 20 минути „върви“ нагоре и нагоре към високото било на планината – 2543 м., а през това време пред пътуващите се открива невероятна гледка към огромния град, чиито краища така и не могат да се обхванат с поглед.  Лифтът спира на станция, на която е организиран шопинг център от магазинчета и щандове за всякакви лакомства и сувенири, ресторант и кафене, където можете да пийнете домашна лимонада, турско кафе с каймак и да се насладите на гледката отгоре, сред свежия аромат на борове и други ендемични растителни видове.

Шопинг маниаците безусловно трябва да се доберат до Узун чаршъ – Дългия пазар, където могат да се сдобият с екзотични храни и подправки, миниатюрни кристални чашки за чай, порцеланови изделия, платове и каквото ви душа иска.

Бурса си няма плажове, но на малко километри оттам се намират крайбрежните и пристанищни градски райони Гемлик и Муданя, които са характерни с  типичната отоманска архитектура и колоритни цветове на сградите.

Затова пък ски-пистите на Улудаа са местна атракция и световно известна ски- дестинация.

В Бурса има три университета, като Университетът Улудаг е най-популярният и най-реномираният сред тях. Построен през 70-те години на 20 век той е сред 10-те висши учебни заведения в Турция с най-висок брой студенти. Към днешна дата в него се обучават близо 55 хиляди студенти.

Обществена тайна е, че най-богатите мъже на Бурса са потомци на изселници от България. Освен бизнесите им в туризма, хотелиерството, текстилната промишленост, автопаркове и автосалони, те контролират акциите и на основните медийни групировки в града.

Има какво да се види в този красив турски град на „Пътя на коприната“ и ние ви пожелаваме да планирате следващото си пътуване зад граница именно там.

снимки Ани Атанасова

Автор: Ани Атанасова