Меню

Избрани новини

Ексклузивно

Елза Парини: Още в 5-и клас осъзнах, че съм на „другия тротоар“

Никой родител не е готов да чуе, че дъщеря му или неговият син е привлечен от собствения си пол

Интервю на Дани Златанчева, отговорен редактор „Уикенд”

Елза Парини е живата легенда на нощния живот в България през 90-те години. Тя е една от първите драг кралици у нас и заедно с още шест свои „посестрими” прави прощъпулника на травестит шоутата в България, които днес се наричат драг партитата.

Песните и танците на мъжете, облечени като жени и самоопределили се като еви, докарват публиката в екстаз. След падането на Желязната завеса подобни спектакли са като гръм от ясно небе. Всички ги аплодират и на никого не минава през ум да обижда на пол.

Днес мадам Парини е главен редактор на интернет изданието за лайфстайл и шоубизнес LifeOnline.bg. Прави пиара на известни личности и съвсем не се е дистанцирала „от безсмислени и изяждащи енергията „събития”, както обича да казва.

През януари отбеляза 30 години Елза Парини. Елза е и водеща на спектаклите на комедийната група „Ала Бала“ с Кварталната Батка, известни сред младите от  Ютюб. Репортер на „Уикенд” потърси атрактивната блондинка във връзка с публичните дебати за т.нар. ЛГБТ-пропаганда.

Предполагам, че имате ясна позиция относно джендърството! Каква е тя? Защо плаши родителите?

-       Отговорът е много прост. Просто досега не се е говорило, че човек, който се е родил гей, осъзнава това още като дете. Дете, което се чувства различно, но не може да разбере защо не харесва момичета, както своите съученици. За да избегне подигравките и тормоза, трябва да крие истинската си сексуалност, да се прави на нещо, което не е, само и само да се хареса на мнозинството, само и само да бъде приет, само и само да изглежда като другите. Такова потискане на личността води до сериозни психически проблеми в бъдещото развитие на индивида. Досега за това никога не се е говорило, но явно вече е назрял момента, в който има хора, които смятат, че е време за някаква промяна. Въпросът е в начина, по който това се прави и доколко тези, които не искат това да се случва, казват истината за това какво ще случи в училищата според тях. Противниците твърдят, че ще има пропаганда, но дали това е истина?!

-       Относно родителите, отново изключително лесен отговор. Никой родител не е готов да чуе, че дъщеря му или неговият син са привлечени от собствения си пол. Родителите се страхуват, че така децата им ще открият по-лесно своята сексуалност, като тайничко се надяват, че ако не се говори за това, децата им може и да не тръгнат по „другия тротоар“ и ще са хетеросексуални.

-       Уви, ако детето ви се е родило гей, то по един или друг начин ще намери своя път, с цената на жертви, терзания, тормоз, обиди и т.н. и това може да го направи или по-силен индивид или тотално да опропасти неговото бъдеще.

-       Затова е важно децата първо да се възпитават, че съществуват и такива техни връстници, които харесват своя пол и това не е нещо лошо или ненормално. А тези, които се чувстват така да не изпитват вина, че са гей и могат да се себеизразяват свободно, без страх.

-       Осъзнах, че съм гей някъде в 5/6 клас. Беше ми трудно . Не разбирах защо се случва да харесвам повече момчета отколкото момичета. Всячески се опитвах да се впиша и да подражавам на съучениците си, но не се получаваше. Просто много ми личеше, бях изнежено и женствено дете, не обичах спорта играех си с момичетата и странях от момчетата. Не беше никак лесно.

Спомняте ли си вашите първи стъпки в първото травестит шоу у нас, което се проведе някъде през 90 години на миналия век? Как ви приеха тогава хората? Каква беше вашата публика?

-       Е, разбира се, че си спомням, какво като са минали 30 години от тогава. Тогава тъкмо беше дошла демокрацията. Отваряха се частни заведения и собствениците търсеха интересни шоу програми. Нямаше чалга певици, поне не колкото сега и се наблягаше на вариететните и комедийни представления. Такова беше и нашето, което създадохме с колегите ми от „Тамара Найт Шоу“ – тогава не бяхме чували израза Драг Кралица и се наричахме „Първото и единствено травестит шоу в България“. По това време имаше много „първи“ неща. Първа частна банка,  първа частна телевизия и т.н.

-       Приемаха ни като артисти и много ни се радваха. Шоуто ни беше феноменално за времето си. Много професионално издържано, на високо ниво, с пищни костюми и хореографии, и много хумор от моя страна. Аз бях основното лице на шоуто, дори колегите ми се сърдеха, когато някой каже шоуто на Елза или пък да ме нарече „вашата шефка“. Никой не се интересуваше какво, как и с кого го правим в леглото. И нещо много важно, имахме приятели, някои от тях семейни с деца и те никога не са се притеснявали децата им да комуникират с нас.

-       Тогава гейовете не бяха демонизирани както сега. Това започна да се случва лека полека след 2005-та година. Бавно, но достатъчно настоятелно определени кръгове започнаха да облъчват обществото и да го настройват срещу нас като общество. През последните години това крещене по ЛГБТИ+ общността ескалира до нови нива, че вече дори аз започвам да се страхувам за сигурността си. Много хора, особено от по-младите и подрастващите са радикализирани относно нас. Сформират се групички, които причакват и пребиват гей хора.

-       Пресен случай. Наскоро случайно се запознах с момче, чиято челюст е била строшена и бил пребит от няколко тийнейджъри в морската градина във Варна. Случило се е привечер, на връщане от плажен ресторант, заедно с най-добрата му приятелка. Когато потърсил помощ от полицията, патрулиращия полицай му задал въпроса. Ти сериозен ли си? Наистина ли искаш да пуснеш жалба и да ни занимаваш да разследваме, че са пребили гей? Айде не ни занимавай с глупости и се лекувай!

-       Това как ви звучи? И това се случва все по-често, просто е ужасно унизително. Стана ми много жал за момчето. Преди такива неща не се случваха, защото никой не настройваше хората един срещу друг, а сега се прави точно това.  

-       Разделяй и владей!

Имате ли истории с мутри и как силоваците гледаха на вас? Правеха ли неприлични предложения, държаха ли се грубо?

-       Разбира се, че имаме много истории. Та те държаха заведенията, в които играехме. И те гледаха на нас като артисти. Не сме имали проблеми, с изключение на едно шоу в Слънчев бряг в дискотеката на Васил Илиев. Тогава той беше там с някаква глупава манекенка, която измрънка, че й било скучно по време на нашето шоу и искала да танцува. Тогава просто ни казаха да съкратим програмата и приключихме някъде по средата. Не ни платиха, ако не се лъжа, а ние се изнизахме бързичко с токчетата.

-       Но сме забавлявали с много от тези с прякорите, които вече не са сред живите, и не сме имали грижи, даже мога да кажа, че ни уважаваха повече.

-       Относно предложенията… имало е, но защо ги наричате „неприлични“, бяха си съвсем прилични предложения. Да, често се случваше и повечето се държаха много кавалерски. И как не, ние бяхме много по-ефектни от повечето жени по-това време.

Защо избрахте да се представяте под псевдонима Тереза Орловски? И как Тереза стигна до Елза Парини?

-       Да, това беше за кратко с Тереза, просто беше много известна актриса от еротичните филми, аз бях на 20 и хормоните ми бушуваха, предполагам, че съм искала да дам някакви сигнали. Но този период мина бързо и станах Елза. Името дойде с буйната ми коса. Хората около мен започнаха да ме оприличават на Лъвицата Елза. На мен ми хареса, но само Елза беше малко постно, като на някакво куче и си избрах и фамилията Парини. Италианска е.

Имахте ли случка, която ви пречупи, промени, насочи към другия пол?

-       Както вече казах още от дете осъзнах, че си падам по собствения пол. Това със случките обикновено се случва по затворите.

Много или малко са според вас тридесетте и кусур пола, от които човек може да избира какъв да бъде?

-       Не виждам смисъл от тях, но ако някой иска да се самоопределя по някакъв си негов начин нямам нищо против да го прави. Трудното е за останалите около него, защото те не могат да го разберат и да свикнат с някакво определено обръщение или местоимение. Това затруднява комуникацията, така че го смятам за абсолютно безсмислено. През годините много хора, много често ме питат как да се обръщат към мен, за да не се засегна. Казвам им, че за мен няма значение, но е логично да използват женски род, когато насреща им седи някой с вид на прекрасна жена.

Казвала сте, че сте били в казармата, че сте карала танк? Как се чувствахте там? Имате ли някой интересен спомен, за който бихте ни разказала?

-        Чувствах се като всеки друг влязъл в казармата, малцина бяха щастливи. Смятах военната служба за чиста загуба на време. Бях осъзнат гей вече. Можех да кажа на комисията, че съм хомосексуален и най-вероятно щяха да ме освободят, но нямах смелостта да го направя, предполагам за да го спестя на родителите си.

-       Чувствах се добре, защото умея да подреждам нещата в моя полза и бързо си създадох влиятелни закрилници от страна на началниците. Но имаше и тежки моменти, относно физическата подготовка, това ме мъчеше. Нали ви казвам, че не обичах спорта.

-       Спомени имам много. Например, понеже всички виждаха, че не ставам за войник, не ме занимаваха с войнишка работа, а предимно с канцеларска. Но все пак учех в школа за танкисти и ходех на занятия. В крайна сметка, когато я завърших ми зачислиха един счупен танк, без двигател, за да не се занимавам с машините. Но веднъж трябваше да управлявам танка по тъмно, на някаква демонстрация и беше меко казано голям провал. Почти се изгубих на полигона и отпраших с машината към Драгоман, през полето. Все пак командира на танка ме алармира и се върнах. Беше много смешно и трагично. Излагация.

Вярвате ли в съдбата, в предначертаното? Сбъднахте ли детската си мечта, или се отдалечихте от нея?

-       Да, вярвам и всекидневно получавам много доказателства за това. Както вярвам и в кармата. Още от ранна възраст бях много артистично дете. Все разказвах вицове, организирах представления, все се правех на говорителките по телевизията и взимах интервюта от нашите. Това дори не ми беше мечта, аз просто знаех, че това ще ми се случи. Макар и никога да не съм го целяла, то ми се случи и продължава.

-       Но ако трябва да говоря за мечта, мечтаех да работя в авиацията като салонен екипаж. Уви, не направих нищо за да сбъдна тази мечта.

Суетна ли сте и ако е така, в какво се изразява вашата суетност?

-       С годините станах суетна повече от преди. Вероятно е напълно логично. Изразява се в множество разкрасителни процедури, вече имам и някоя и друга корекция по лицето. Изразява се в желанието за перфектен грим и прическа, ефектни тоалети, които да прикриват недостатъците на мъжкото телосложение, все такива неща. И винаги съм с идеален френски маникюр и педикюр.

Криете ли годините си типично по женски, или по мъжки ги казвате?

-       На 24 декември ще стана на 51 и изглеждам доста по-добре от съучениците си. Така че, не, не ги крия.

Какво има в гардероба на Елза Парини?

-       Много пъстри и лъскави рокли, основно поръчкови или такива закупени при многобройните ми пътувания до Тайланд. Там са богове на артистичните тоалети и винаги се връщам поне с няколко. Доста от дрехите ми са с пера от щраус и марабу.

-       Тайланд е любимата ми дестинация. Открих го за себе си през 2007-ма и от тогава ходя всяка година с малки изключения покрай пандемията. Преоткривам страната и хората всеки път. Препоръчвам на всеки да отиде на север в Чианг Рай, това е нещо коренно различно от плажовете и островите, това може би е истинският Тайланд.

 

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook

 

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


Попитай Елза