Ексклузивно

През последните 2-3 години талантливият творец боледуваше, през април обраха картини на жена му

На 84-годишна възраст, почина големият български поет и писател Любомир Левчев.

Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Съпругата му е художничката Дора Бонева, дъщеря на цигуларя Иван Бонев.

През последните 2-3 години талантливият творец и интелектуалец боледуваше, не излизаше много и не се срещаше с приятели.

През април тази година, семейството му беше обрано, откраднаха 12 картини на съпругата му Дора Бонева, изрязани от рамките, навити на рула и изнесени от кооперацията, където живеят.

Любомир Левчев е поет и писател от световна величина, автор на 75 книги, които са преведени в над 36 страни.

Той е председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина - първа степен" за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура".

Носител на наградите: „Никола Вапцаров" (1977), „Пеньо Пенев" (1984), „Димчо Дебелянов" (1990), „Хр. Г. Данов" (2008), „Иван Вазов" (2013).

Член е на Европейската академия за наука, изкуство и литература - Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия - Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), Голямата награда на института „Ал. Пушкин" и Сорбоната (1989), Световната награда за мистична поезия „Фернандо Риело" (1993), „Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010) и други.

Първата му стихосбирка „Звездите са мои", чието име носи и поетичният рецитал по повод на годишнината на поета, е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория" (1967), „Дневник за изгаряне" (1973), „Заклинания" (1981), „Лък" (1983), „Самосъд'83", „Метроном" (1986), „Небесен срив" (1996) и др. Автор е на поредицата „Романи от спомени" - „Убий Българина!", „Ти си следващият" и „Панихида за мъртвото време", издания на „Ентусиаст", както и на сценариите за филмите „Мълчаливите пътеки", „Гибелта на Александър Велики", „Сладко и горчиво".

Любомир Левчев е роден на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Член е на БКП от 1961 г. Като ученик и студент е секретар на Комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС. Работи в Радио София и вестник „Литературен фронт“. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Левчев е част от близкото обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство.От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“, издаваща стихосбирки и едноименно списание.

Ето едно от красивите стихотворения на поета:

Без сълзи

Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното "сбогом",
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не умирам.