Избрани новини
ВИДЕО: Тиктокъра Стоян Колев осъмна в ареста с две обвинения
Актрисата от „The Ring“ и „Лило и Стич“ Даве Чейс почина на 35-годишна възраст (ВИДЕО)
Арт
Художествена галерия – Русе представя (НЕ)ВИДИМО ПРИПЛЪЗВАНЕ
Клаудия-Мария Луениг (AT/DE) | Елена Панайотова (BG)
Германският художник Паул Клее казва: „Изкуството не възпроизвежда видимото; то го прави видимо.“
През последните 25 години двете артистки все по-често си сътрудничат като куратори, организирайки и курирайки изложби както в Австрия, така и в чужбина. Всяка от тях работи и като художник, а планираната изложба в Русе дава възможност те да се представят заедно, отразявайки интензивното им сътрудничество през последните 25 години в вълнуващите пространства на Художествена галерия – Русе.
Заглавието (in)visible shift („(не)видимо приплъзване“) се отнася, от една страна, до времевото изместване в практиката и съвместната работа на артистките, а от друга — до съвременните процеси в по-широк контекст: политика, свят и регионални динамики. Често именно онова, което не е видимо на пръв поглед — моменти и визуални позиции — оставя най-дълбок отпечатък.
Изложбата ще разгледа изискванията и нюансите на зрителското възприятие и ще включва произведения, които изследват границите на възприятието. Насочването на вниманието към онова, което често остава незабелязано на пръв поглед, може да изостри чувствителността ни към фините детайли в материалите на артистите или в обикновените предмети.
Работата на Клаудия-Мария Луениг е съставена до голяма степен от произведения от самостоятелната ѝ изложба Wo bin ich wenn ich nicht hier bin (4.12.2025 – 1.2.2026) в Ausstellungsbrücke в Санкт Пьолтен, Долна Австрия.
Нейната практика се развива особено силно в медията на рисунката; линията и точката са основни елементи, които се разгръщат от рисунката към триизмерната форма. Тя се интересува от пространството между себе си и другия като крехък интерфейс между индивидуалното и социалния свят. В това отношение изхожда от (собственото) тяло, чиято присъственост е основа на всяко съществуване. Тя утвърждава собственото си съществуване и съществуването на другия чрез изчертаване на линии — прави, извити, безкрайни, ограждащи, обхващащи, интегрирани, отчуждени, прекъснати, непрекъснати, зашити, разкъсани, изплетени, кръгови. Безкрайни полета от линии, черупки, плетени или закачени. Линиите — едновременно нишка и следа — са основният елемент в нейната работа, независимо дали става дума за скулптури или рисунки. Тези линии не са насочени към погледа на отдалечен наблюдател, а по-скоро регистрират личното ѝ възприятие като съществуващо разбиране.
Работата на Елена Панайотова се развива в полето между рисунката, живописта и обекта, с внимание към детайла и към онова, което не се изчерпва с непосредственото възприятие. Още през 2004 г. тя формулира своята позиция като стремеж към ясно изградени образи, в които значението не е изчерпано, а остава отворено чрез съзнателно оставен фрагмент — „фрагмент, който намеква за онова, което не може да бъде видяно“.
В този смисъл работите ѝ не се стремят да предоставят завършено тълкуване, а да задържат поле на възможно възприятие, в което част от смисъла остава извън пряката видимост. Образът функционира като цялост, но съдържа вътрешно отместване, което насочва към това, което не е напълно показано.
В този процес зрителят се активира като участник — своеобразен Homo ludens — който не възприема пасивно, а допълва и свързва липсващите връзки чрез собствено въображение и опит.
В изложбата Панайотова представя обекти, рисунки и живопис, в които тази стратегия е последователна: видимото е изградено, но оставя след себе си зона на недоизказаност.
Поставена в диалог с практиката на Клаудия-Мария Луениг, която чрез линия и структура извежда видимото и го прави отчетливо присъстващо, работата на Панайотова насочва вниманието към неговите граници. Така се очертава двупосочно движение между яснота и отместване, между изчертаното и онова, което остава извън непосредствената видимост.
Коментари (0)
Добави коментар