Меню

Избрани новини

Ексклузивно

Подправено с Любов – вкусът на Сърбия на минути от центъра на София

Местенце за приятели, сръбски гозби и хубави емоции – ресторант „Котилото“ в Драгалевци

Всеки любител на добрата храна и още по-доброто настроение знае, че има една нация, която в това отношение няма конкуренти. 

Сърбите.

Ех, тези сърби с техните специалитети – плескавици, ущипици, чевапчичи, вешалици, пържоли… Свински, телешки, агнешки… Сочни и пикантни на скарата. А аромата го усещаш от километри. Само като се сетиш и започваш да преглъщаш. Няма какво да се лъжем – няма други майстори на месото като сърбите.

И веднъж отишъл до Сърбия, задължително се връщаш там. Просто защото споменът за вкуса на истинското месо те тегли натам. Вика те да ходиш отново и отново.

Или пък не? Всъщност в България сръбски ресторанти има много, но са малко онези, които улавят истинския сръбски вкус и настроение. Затова за много любители на хубавата кухня се оказва по-лесно да се вдигнат и да пропътуват няколкостотин километра, за да похапнат сръбско.

Една „тайна“ обаче обикаля от уста на уста. На минути от центъра на София, в полите на Витоша, има едно местенце, което е толкова по сръбски автентично, че веднъж отидеш ли, не можеш да спреш. Разбираш за него от приятел. Отиваш с приятели. Срещаш нови…

РАЗГЛЕДАЙ СНИМКИ И ВИДЕО ТУК!

Приятелството тук е ключово, защото преди години точно то и любовта към истинската храна събира двама души, които успяват да напишат своята вкусна приказка на успеха.

Йонко Георгиев и известният сръбски майстор-готвач Далибор Маринкович – Даци кръщават своето местенце „Котилото“.

Сторило им се подходящо – топло, символично, за живота и новото начало.

„Ние сме от едно котило, били сме и в друг ресторант, създали сме екип, разраснахме се. Затова така тръгнахме с тази дума. Не знам дали има някаква енергия в нея, но имам чувството, че тук при нас всичко се ражда“, припомнят си собствениците.

И буквално – двамата с трепет разказват, че най-истински се вълнуват, когато виждат в ресторанта им да се върти „цикълът на живота“ – някой предлага брак, друг черпи за бебе, трети празнува юбилей. Някои просто са дошли да похапнат нещо вкусно с приятели. Или да проведат важна бизнес среща в предразполагаща атмосфера. Или да „избягат“ от делниците под звуците на традиционните сръбски ритми и омаята на вълшебната сръбска плодова ракия.

Години по-късно двамата собственици не са забравили началото, не са се главозамаяли от успеха и не се отказват от прекия контакт – и с персонала, и с клиентите. Даци е в кухнята – с шапка и престилка. И влага сърце и душа във всяка своя гозба.

Не крие и коя е специалната съставка на хубавата храна – Любов.

„Малко хора познават месото като Даци – през ръцете му са минали тонове“, обяснява колегата му Йонко. Той пък е „дегизиран“ като сервитьор и работи наравно с останалите – за да чуе от първо лице какво мислят гостите за храната, обстановката, цените…

Даци ни разказва каква е тайната на вкуса – никога не би сервирал нещо, което той самият не иска да яде. И сърбинът си е сърбин – признава си, че месо яде всеки ден, а най-много обича да готви (и яде) ущипици.

Съсед по-маса обаче не е съгласен с изказвания само за месото и се намесва, че е вегетарианец. Тук обичал огромните салати и традиционните сръбски разядки, истинския каймак, сиренето, кашкавала, боба…

„Това е един от най-хубавите вегетариански ресторанти в района“, шегува се клиентът. Това обаче не е прецедент и собствениците се сещат и за други подобни истории. В ресторанта им преди години влезли чужденци-вегани, които не успели да се наситят на постните сарми и си поръчали и за после – за път.

А иначе в „Котилото” всичко е много сръбско. Защо ли… Елементарно – единият от двамата партньори винаги надделява. И ако българинът Йонко предложи да разнообразят малко менюто с по-български подправки или пък да добавят и зеленчуци в телешката супа, винаги среща контра от Даци:

„Я виж горе. Пише сръбски ресторант“.

Който е бил в Сърбия знае, че сърбите никога няма да ви излъжат в грамажа и не пестят много много. Е, в „Котилото“ е същото. В менюто може и да пише 300 гр., но в чинията ви ще има повече.

И така всичко си върви постарому – и цените, и грамажите.

Само за зимата и лятото попроменят асортимента, защото студените месеци си искат тежка храна, по-блажно и традиционни туршии. Лятото обаче месото (без него никога не може) върви със свежа салата от пресни зеленчуци, които Далибор сам подбира.

Нови ястия и салати влизат в менюто и това лято. Като пикантната зелева салата с павлака и пържените агнешки чревца, като горските гъби с масло и чесън и телешкия бифтек Поповски в зехтин.

Сръбска ракия на корем иначе се лее ежегодно.

След седмица, покрай световното, мъжките компании ще превземат ресторанта, знаят си отсега Йонко и Даци. Особено с новата лятна градина – идеално местенце за студена родна бира, сръбски гозби и световен футбол – по телевизора.

Добрата храна и спорта всъщност винаги вървят ръка за ръка – не само запалянковците я търсят в „Котилото“, но и елитните спортисти. Случайността ни среща с вицесветовния шампион в бойното самбо Никола Дипчиков.

„Едно от любимите ми места, аз го знам от мой приятел (бел. ред. – казахме ви, че само така става). Това наистина е много хубав ресторант – отлична храна, отлична обстановка, всичко е на ниво. Много ми харесват телешкото и боба“, обяснява шампионът. 

Ресторант КОТИЛОТО се намира в непосредствена близост до центъра на Драгалевци, на адрес: „ул. Крайречна“ No26 и ви очаква.



Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


Попитай Елза