Меню

Избрани новини

Арт

Емблематичната картина „Ахинора” на Иван Милев гостува на „Аполония” в Созопол

Директорът на Художествена галерия Казанлък доктор Пламен Петров разказа какво се знае за творбата.

 

Картината „Ахинора” на именития български художник Иван Милев във варианта ѝ от 1925 година напусна постоянния си дом – Музея „Ахинора“ в Казанлък, и през днешния ден тя ще бъде изложена в Созопол, където гостува на Празниците на изкуствата „Аполония”.

Творбата може да бъде видяна само днес в Художествената галерия в морския град и е част от изложбата „Иван Милев: Само чайки, пясък и проклятие”, в която са включени 23 творби.

Картината „Ахинора” е поставена под специално музейно стъкло с около 92% пропускливост и висока UV защита.

Директорът на Художествена галерия Казанлък доктор Пламен Петров разказа какво се знае за творбата.

„Знаем литературния текст, от който Иван Милев изхожда. Това е текстът на Николай Райнов – „Царица Ахинора”. От него разбираме, че името означава „дъх на теменуги”. Ахинора е съпругата на хан Аспарух, създателя на първата българска държава. Тя ще се наложи да умре на клада в името на създаването на българската държава”, каза Петров пред NOVA.

Картината ще бъде в музея днес до 18:00 часа.

„Гостуването на „Ахинора“ е сред акцентите в присъствието на Художествената галерия - Казанлък на „Аполония“. Това е първото гостуване на институцията на Празниците на изкуствата в Созопол, което се случва в годината, в която се отбелязват 125 години от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък”, посочи д-р Петров пред БТА.

 

В рамките на „Аполония“ галерията ще представи две изложби, в които се срещат различни поколения и художествени светове. Експозицията „Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятия“ с куратор д-р Пламен Петров е посветена на непознати фрагменти от житейския и творчески път на именития художник.

Едновременно, в противовес и в огледално съответствие с нея, идва изложбата „Островите в нас“ с куратор Любен Малчев, която представя погледа на няколко съвременни артисти върху онези територии на духа, които всеки човек търси и създава в себе си. В нея ще бъдат показани творбите на Райна Тенева, Силвия Коева - Попова, Коста Денев и Полина Стойнова.

Картината „Ахинора“, създадена от Иван Милев през 1925 година, е сред най-ярките творби, съхранявани в Казанлък, и от 2023 година е фокусът на постоянната експозиция в най-новия филиал на институцията - музей „Ахинора“. От откриването на музея картината е гостувала само в Софийската градска художествена галерия в рамките на изложбата „Европа в България.

Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" с куратор д-р Любен Домозетски, когато също беше показана за броени часове и предизвика огромен интерес, разказа още д-р Петров. Показвана е в Рим и във Виена - градове, свързани с житейския път на Милев.

 

Заглавието на картината на Милев препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество“ през 1917 година. Година по-късно текстът ще бъде поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България“, в която е репродуциран и първият известен ни днес образ на Ахинора, дело на самия автор.

През 1922 година, все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев се обръща към сюжета, за да създаде първия вариант на картината си „Ахинора“. Три години по-късно, през 1925 година, художникът се връща отново към темата, в резултат на което се ражда представената в музея творба. В нея основният акцент е сякаш върху погледа на Ахинора - "когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми". Друг важен детайл от "портрета" е забулената усмивка на легендарната царица, която "сееше в сърцата язви".

На 25 октомври 1926 година, само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам дарява „Ахинора“ на Музея за старини с художествена сбирка в родния си Казанлък. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго остава непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.

В художествено отношение картината може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи, част от които остават неразчетени, допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като "българската Джоконда".

И днес картината провокира различни питания, а най-логичното сред тях е: дали в образа на Ахинора са отразени портретните характеристики на конкретна жена от личния свят на художника? През годините са се появили различни предположения, които остават в полето на спекулацията - теории, за които гостите ще могат да открият повече в музея - дом на творбата.

 

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook




Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


Попитай Елза

LifeOnline.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Общи условия

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Общи условия

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.