Избрани новини
Топ дизайнери представиха най-новите модни тенденции на поредния „Фестивал на Модата и Красотата" (СНИМКИ)
Голям карък спъна сина на Кали! Георги изпусна „Игри на волята“ след драматичен обрат
Арт
Емблематичната картина „Ахинора” на Иван Милев гостува на „Аполония” в Созопол
Директорът на Художествена галерия Казанлък доктор Пламен Петров разказа какво се знае за творбата.
Картината „Ахинора” на именития български художник Иван Милев във варианта ѝ от 1925 година напусна постоянния си дом – Музея „Ахинора“ в Казанлък, и през днешния ден тя ще бъде изложена в Созопол, където гостува на Празниците на изкуствата „Аполония”.
Творбата може да бъде видяна само днес в Художествената галерия в морския град и е част от изложбата „Иван Милев: Само чайки, пясък и проклятие”, в която са включени 23 творби.
Картината „Ахинора” е поставена под специално музейно стъкло с около 92% пропускливост и висока UV защита.
Директорът на Художествена галерия Казанлък доктор Пламен Петров разказа какво се знае за творбата.
„Знаем литературния текст, от който Иван Милев изхожда. Това е текстът на Николай Райнов – „Царица Ахинора”. От него разбираме, че името означава „дъх на теменуги”. Ахинора е съпругата на хан Аспарух, създателя на първата българска държава. Тя ще се наложи да умре на клада в името на създаването на българската държава”, каза Петров пред NOVA.
Картината ще бъде в музея днес до 18:00 часа.
„Гостуването на „Ахинора“ е сред акцентите в присъствието на Художествената галерия - Казанлък на „Аполония“. Това е първото гостуване на институцията на Празниците на изкуствата в Созопол, което се случва в годината, в която се отбелязват 125 години от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък”, посочи д-р Петров пред БТА.
В рамките на „Аполония“ галерията ще представи две изложби, в които се срещат различни поколения и художествени светове. Експозицията „Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятия“ с куратор д-р Пламен Петров е посветена на непознати фрагменти от житейския и творчески път на именития художник.
Едновременно, в противовес и в огледално съответствие с нея, идва изложбата „Островите в нас“ с куратор Любен Малчев, която представя погледа на няколко съвременни артисти върху онези територии на духа, които всеки човек търси и създава в себе си. В нея ще бъдат показани творбите на Райна Тенева, Силвия Коева - Попова, Коста Денев и Полина Стойнова.
Картината „Ахинора“, създадена от Иван Милев през 1925 година, е сред най-ярките творби, съхранявани в Казанлък, и от 2023 година е фокусът на постоянната експозиция в най-новия филиал на институцията - музей „Ахинора“. От откриването на музея картината е гостувала само в Софийската градска художествена галерия в рамките на изложбата „Европа в България.
Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" с куратор д-р Любен Домозетски, когато също беше показана за броени часове и предизвика огромен интерес, разказа още д-р Петров. Показвана е в Рим и във Виена - градове, свързани с житейския път на Милев.
Заглавието на картината на Милев препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество“ през 1917 година. Година по-късно текстът ще бъде поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България“, в която е репродуциран и първият известен ни днес образ на Ахинора, дело на самия автор.
През 1922 година, все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев се обръща към сюжета, за да създаде първия вариант на картината си „Ахинора“. Три години по-късно, през 1925 година, художникът се връща отново към темата, в резултат на което се ражда представената в музея творба. В нея основният акцент е сякаш върху погледа на Ахинора - "когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми". Друг важен детайл от "портрета" е забулената усмивка на легендарната царица, която "сееше в сърцата язви".
На 25 октомври 1926 година, само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам дарява „Ахинора“ на Музея за старини с художествена сбирка в родния си Казанлък. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго остава непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.
В художествено отношение картината може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи, част от които остават неразчетени, допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като "българската Джоконда".
И днес картината провокира различни питания, а най-логичното сред тях е: дали в образа на Ахинора са отразени портретните характеристики на конкретна жена от личния свят на художника? През годините са се появили различни предположения, които остават в полето на спекулацията - теории, за които гостите ще могат да открият повече в музея - дом на творбата.
Коментари (0)
Добави коментар