Елза отговаря

Разсъждения на Николай Воронин, научен кореспондент на BBC (базирани на BBC Future)

На 23 ноември 1963 г. Би Би Си излъчи първия епизод от научно-фантастичния сериал „Доктор Кой“ (Doctor Who) за приключенията на извънземно от планетата Галифри, пътуващо във времето и пространството.

През последните десетилетия британският сериал придоби многомилионна армия от фенове по целия свят, превръщайки се в наистина глобален културен феномен.

За 60-годишнината на култовото телевизионно шоу BBC Future подготви поредица от материали, посветени на физиката, психологията и историята на времето.

Въз основа на тези публикации задграничните подразделения на BBC също решиха да напомнят на своите читатели защо не трябва да „мислят за секундите“. В крайна сметка времето е много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

По-долу са изброени 11 абсолютно научни (и изобщо не фантастични), но затова пък не по-малко - и може би дори по-зашеметяващи факти за времето.

1. Възприемането на времето зависи от вашия роден език

Затворете очи и си представете времето като вектор, започващ в някакъв момент.

В каква посока е обърнат този вектор? Хоризонтално или вертикално? Или може би времето изобщо не е линия за вас, а изглежда съвсем различно?

Отговорите на тези въпроси най-вероятно ще бъдат различни сред говорещите различни езици.

Езикът като цяло до голяма степен определя възприемането на времето. Например на английски, както и на български, миналото се описва като нещо, което „лежи“ зад нас, бъдещето е напред, а времето като цяло най-често се изобразява като хоризонтална линия, насочена отляво надясно.

Но за китайскоговорящите времето най-често изглежда като вертикална линия, на която бъдещето е под миналото.

Гърците дори възприемат времето като триизмерно понятие - то може да бъде „голямо“, може да има „много“, но познатият ни израз „дълго време“ е без значение за гърка.

В отдалечено австралийско аборигенско селище, наречено Пормпурауе , времето изобщо не зависи от позицията на човек в пространството, тъй като винаги тече в една и съща посока: от изток на запад.

Езикът, който използваме, за да опишем изтичането на времето, също влияе върху начина, по който запомняме информация и мислим като цяло.

2. Когато животът на нашата Вселена приключи, миналото и бъдещето ще престанат да съществуват.

Точно като всички нас, ходът на времето също се променя с напредване на възрастта, само че в този случай говорим за стареене на Вселената. Общоприето е, че „стрелата на времето“, движеща се от миналото към бъдещето, възниква в момента на Големия взрив.

В зората на Вселената нейната ентропия (т.е. нивото на случайност, хетерогенност на материята, „космически безпорядък“) била много малка. С образуването на галактиките обаче ентропията започва да нараства, сякаш определя посоката на времето. Ето защо разбиването на прясно яйце и смесването на съдържанието не е трудно, но събирането на черупката обратно от парчетата и разделянето на сместа от белтък и жълтък е почти невъзможно.

Не е известно как ще завърши историята на Вселената, но една от хипотезите гласи, че когато ентропията на материята достигне своя максимум (материята е напълно смесена, т.е. всякаква подреденост ще изчезне), стрелата на времето ще загуби смисъла си и посока.

Продължавайки нашата аналогия, можем да кажем, че до този момент всички яйца във Вселената вече ще са счупени и нищо повече няма да се случи.

3. Има версия, че без време никакво съзнателно преживяване изобщо не е възможно

Можем да броим - следователно съществуваме. Изминаването на времето - подобно на ударите на невидимото сърце на живота - влияе върху всеки момент от нашето съзнание.

Времето и личността са неразривно свързани: дори човек, който е в дълбока пещера, в пълна тъмнина, продължава да следва вътрешния часовник на тялото си - така наречените циркадни ритми.

Според Холи Андерсън, която учи философия на науката и метафизика в Университета на Британска Колумбия, загубата на чувството ни за време може да има дълбок ефект върху начина, по който възприемаме себе си.

Без потапяне в потока на времето е принципно невъзможно да се придобие какъвто и да е съзнателен опит, уверява тя.

В крайна сметка самото формиране на личността е неразривно свързано с течението на времето, тъй като всяко преживяване се съхранява в паметта под формата на спомени. С течение на времето тези спомени започват да ви оформят.

4. Няма 100% точни часовници.

С развитието на технологиите метролозите (да не се бъркат с метеоролозите!) изобретяват нови начини за възможно най-точно наблюдение на изтичането на времето, като внимателно измерват секунди, минути и часове.

И въпреки че последното им изобретение, атомният часовник, значително превъзхожда по точност всички изобретени досега устройства, дори те не са съвършени.

Всъщност на Земята няма "абсолютно правилни" часовници.

Реално процесът на определяне на времето до ден днешен се основава на сравняване на показанията на много часовници, които отчитат времето по света.

Всяка страна има своя собствена Национална лаборатория за измерване на времето, която редовно изпраща данни от часовника си до Международното бюро за мерки и теглилки в Париж. Вече там, въз основа на всички тези цифри, се изчислява среднопретеглената стойност на текущото време.

Това означава, че можем да твърдим, че времето е човешко изобретение.

5. Усещането за време постоянно се създава в главите ни

Нашето възприятие е под непрекъснато влияние на редица фактори, най-важните от които са паметта, концентрацията, емоционалното състояние (във всеки един момент) и общото усещане, че времето има някакво пространствено въплъщение.

Възприемането на времето ни вкоренява в нашата умствена реалност. Времето е в основата не само на това как организираме живота си, но и на това как го живеем.

От една страна, това до известна степен ни позволява да контролираме преживяванията си. Например, факторът новост помага най-добре да се отървем от усещането за „живот, който препуска“.

Множество изследвания показват, че във възприятието на хората, занимаващи се с монотонни, повтарящи се, рутинни дейности, времето „лети“ по-бързо.

6. Жителите на 22 век вече са сред нас (но това не означава, че са пристигнали от бъдещето)

Понякога може да изглежда, че чакането на 22-ри век е все още много, много дълго и дотогава на Земята ще живеят поколения, които дори не са родени.

Междувременно сред нас вече крачат стотици хиляди бъдещи жители на 22 век - хора, които ще видят с очите си фойерверките, предвещаващи настъпването на новата 2100 година. Дете, родено през 2023 г., още няма да навърши 80 години.

Така че в дългосрочен план както миналото, така и бъдещето са много по-близо до нас, отколкото може би изглежда на пръв поглед.

Семейните връзки ни позволяват да бъдем „на един скок“ от миналите и бъдещите векове.

7. Всеки може да попадне във времевия водовъртеж.

Времето не винаги тече с еднаква скорост за всички. Времето обикновено се намира изцяло в главите ни.

Колата буксува, това изглежда като цяла вечност, пръски чакъл във всички посоки - но абсолютно не помръдва. Времето се забавя почти до пълно спиране и в този момент нашето съзнание инстинктивно се „гмурка в червеева дупка“ - просто с цел самосъхранение.

В такива случаи стресът може да накара мозъка да ускори вътрешната обработка на информацията, за да ни помогне да оцелеем в някаква променяща живота ситуация. Когато мозъкът е нарушен (например при епилепсия или инсулт), той също може да започне да играе времеви номера - да ускори времето или да го спре напълно.

Някои хора, като спортистите, дори могат специално да тренират мозъка си да създава изкривяване на времето в точния момент чрез сила на волята. Например, когато сърфиста хване вълна в идеалния момент.

Времето е доста крехка илюзия. Един момент - и всеки от нас може да се окаже в променена реалност.

8. Целият свят дължи смяната на времето на часовниците на един конкретен човек.

Към смяната на часовниците за лятото – така нареченото лятно часово време, може да се подходи по различни начини. Конгресът на САЩ обмисля да се откаже от тази идея от няколко години, а в много европейски държави и Турция спряха да сменят часовниците преди няколко години.

Въпреки това, независимо от вашата позиция относно смяната на часовниците, ние дължим самото съществуване на тази идея на един много конкретен човек: британски строител на име Уилям Уилет.

По време на Първата световна война във Великобритания имало остър недостиг на въглища и именно с това са работели първите електроцентрали.

Решението на проблема с недостига на въглища изглеждало очевидно за строителя: смяната на часовника към лятно часово време всъщност означавало, че „допълнителният“ час дневна светлина се превръща в работен час, като по този начин се намалява необходимостта от осветление в промишлените работилници.

Тази проста логика изглеждала толкова очевидна, че за Уилета не било трудно да убеди политическите лидери на Великобритания и два пъти годишно цялата страна - и почти целият свят - започва да сменя часовниците, за да спести пари.

Мярката се оказва толкова ефективна, че по време на Втората световна война Великобритания отива още по-далеч и, за да пести електроенергия, временно преминава към „двойно лятно часово време“, изпреварвайки времето по Гринуич с цели два часа.

Тук, между другото, няма да е излишно да припомним, че въпреки че Гринуичката обсерватория се намира в Лондон, Гринуичкото време (GMT) остава непроменено и не зависи по никакъв начин от смяната на часовника.

В резултат на това, колкото и да е парадоксално, времето в Гринуич (тоест обикновеното лондонско време) и времето по Гринуич не са еднакви почти седем месеца в годината - от края на март до края на октомври.

9. Никой от нас всъщност не живее в сегашно време.

Четейки тези думи, е лесно да предположим, че в този момент сме в сегашно време, „точно сега“. Това обаче не е съвсем вярно.

За да видите това с прост пример, представете си, че говорите с човек, седнал на масата срещу вас.

Визуалната информация за движението на устните на събеседника, разбира се, достига до вас по-рано от звука на гласа му (по простата причина, че скоростта на светлината е несравнимо по-голяма от скоростта на звука). Мозъкът обаче синхронизира тези канали, така че те да съвпадат.

Дори това обаче не е най-изненадващото.

На теория - въз основа единствено на математически изчисления - познатите ни закони на физиката позволяват понякога времето дори да тече в обратна посока. Вярно е, че това се случва само на микроскопично, квантово ниво, когато ентропията на определена затворена система намалява.

10. Дните на Земята стават по-дълги поради гравитацията на Луната

Може да се изненадате да научите, че Луната, постоянен спътник на нашата планета в нейното безкрайно въртене около Слънцето, много бавно и почти незабележимо се отдалечава от Земята.

Всяка година разстоянието между тях се увеличава с около 1,5 инча (3,8 см), което също толкова бавно и неусетно удължава земния ден.

Това се случва под въздействието на лунната гравитация. Гравитацията на въртящата се Луна причинява приливите и отливите на Земята. В резултат на триенето на водата на океанското дъно въртенето на нашата планета постепенно се забавя.

Благодарение на това Луната придобива допълнителна потенциална енергия, издигайки се на все по-висока орбита, тоест отдалечавайки се все повече и повече от Земята.

Поради постепенно забавящото се въртене през последните три века и половина (от края на 17 век, когато започват редовните наблюдения), на всеки сто години денят на Земята се е удължавал с около 1,09 милисекунди (или според други изчисления с 1,78 милисекунди).

На пръв поглед тази малка стойност може да изглежда незначителна, но трябва да помним, че този процес продължава 4,5 милиарда години, през които тези промени продължават да се натрупват.

11. В момента не е 2023 г. за всички.

За много непалци тази статия е публикувана не през 2023 г., а през 2800 г. - във всеки случай това е поредният номер на текущата година в непалския календар Бикрам Самбат. Различните етнически групи в Непал използват поне четири различни календара и цялата страна умишлено не е синхронизирана на 15 минути със стандартните часови зони.

Различните култури отчитат текущата година от различни точки - със съответните несъответствия в резултатите.Така например юли отбелязва началото на 1445 година според ислямския календар, докато за евреите това е вече 5784 година.

В Мианмар сега е 1384, в Тайланд е 2566, а в Етиопия, където годината продължава цели 13 месеца, все още е 2016.

Позиция на Николай Воронин, научен кореспондент на BBC (базирано на BBC Future)

Ако тази статия ви се е сторила интересна, то със сигурност ще ви допадне фантастичният сериал от вселената на Марвел „Локи“, който има вече два сезона и се фокусира именно върху времевите потоци, излъчва се по Disney+.

Сериалите през октомври: Завръщането на "Локи", живот след смъртта и новият "Люпен" (трейлъри)

LifeOnline.bg - вече и в Telegram , последвайте ни и в  Instagram. 

За още светски новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК