Арт

„Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя.“ , Иля Еренбург

 

По традиция, всяка година през януари дните в изложбения календар на Арт Галерия Папийон са посветени на почитта към графичното изкуство, с което много български творци засвидетелстват таланта си на международната сцена. Фокусът на селекцията на това 16-то издание „Из колекциите“ от 29-ти януари до 22-ри февруари 2026 е поставен върху утвърдени имена в българското изкуство, отдавна надскочили границите на родината, чийто творби са част от престижни частни колекции в България и в чужбина, предлагани на международни аукциони и влизащи в експозициите на големи европейки галерии.

Представените автори се изразяват във всички жанрове на изящното и приложното изкуство, и част от техния творчески път неминуемо включва и овладяването на графични техники в различни периоди. Годишната Сборна Графична Изложба, обогатявана и надграждана през годините с акценти поставяни върху различните техники, и през 2026-та в изложбения салон на Le Petit Papillon Art Gallery среща почитателите на графичното изкуство в малък и голям формат. Това е селекция от различни колекции на произведения на обичани, утвърдени, награждавани художници, изразяващи се със средствата и в различните техники на графиката, на рисунката с игла, щихел, включително офорт, линогравюра, акватинта, в черно бели нюанси или в цветна литография, или акварел. Творчеството им вълнува поколения почитатели на съвременното изкуство, вдъхновява, предизвиква, впечатлява и държи ума буден и любопитен. Превърнали се в репери, чрез ярко заявена индивидуалност и харизма, безспорният талант на тези личности, остава в съзнанието на всеки, докоснал се до техните произведения, дори някои от тях вече да са завършили земния си път. Убедени в силата на творчеството да приобщава нови и да събира стари приятели на изкуството, в пространството на Le Petit Papillon Art Gallery ще представим произведения на следните автори:

Веселин Дамянов – Вес, Георги Баев (1924-2007), Георги Даскалов (1942 - 2014), Георги Лечев (1949 – 2025), Живко Мутафчиев, Захари Каменов, Иван Димов (1943 - 2024), Кольо Карамфилов (1963 - 2014), Милко Божков, Николай Майсторов, Стоян Цанев (1946-2019), Свилен Блажев, Явор Цанев (1956-2014).

Една от мисиите на галерията е да стимулира колекционерството и интереса към изобразителното изкуство в местен и световен мащаб, да спомага развитието на пазара на изкуството у нас. Затова се стремим да отговаряме на интереса на колекционерите към творби от обичани имена, като нямаме амбицията да покажем всички автори в една експозиция, а да обновяваме интереса към графичните техники и рисунки.

Графичното изкуство представлява необятно богатство от разнообразие, което чрез своята наситеност на информация, малки детайли, наслагване на образите може да изпълни сетивата и да провокира нови асоциативни представи. За да е наистина пълноценно преживяването от съприкосновението с този тип изкуство е много важно не просто да се представят определен брой творби в изложба, а предварителната селекция на участващите графики да е обмислена и прецизна. В това 16-то издание с много внимание сме подбрали литографии, офорти, линогравюри, които ще развълнуват запалени почитатели и колекционери, следящи творческият път на тези автори. Представяме тук подбора стартирайки с имената, свързани с град Варна и то с емблематични за Георги Лечев (1949 – 2025) цикъл гравюри върху медни плочи „This is for you“, както и няколко малки литографии. Друг автор от Варна, който също не е сред нас е Явор Цанев (1956-2014), представен с „Муза“ от 1998 година. Свързано с Варна е и името на Милко Божков, чийто великолепни цветни монографирани литографии от 1992 и от 1995 година в голям формат са един от акцентите на експозицията.

В духа на цветността и жизнерадостта на творбите на Божков, за радост на почитателите, в селекцията са включени и няколко литографии от края на 90-те години на Стоян Цанев, внасящи много настроение, свежест и ритъм. Цветни са и монографираните литографии на Николай Майсторов, част от цикъла му за Дон Кихот, тема развивал както в множество рисунки, така и в графика. Разказвателна в типичния за Иван Димов (1943 - 2024) стил е и цветната литография с акватинта „Дворът на забравените“. Живко Мутафчиев е автор, чието творчество следим с любопитство и обикновено представяме в графичната изложба с най-новите му творби, които имат своята своеобразна премиера пред публика. Той отново присъства и в тазгодишната селекция, но в унисон с фокуса на това издание, са включени и негови литографии от 1998 година, интересно допълнение към цялостния обзор на неговото творчество. Като плавен преход от яркия жизнерадостен колорит към черно-белия контрапункт може да разгледаме селектираната творба на Свилен Блажев - жълтият цвят е силен акцент в иначе монохромната гама, в която е изпълнена литографията „Тяло“ от 2019 година. В подобен колорит е изпълнена и литография на Георги Баев (1924-2007), автор силно разпознавам с емблематична живопис в ярки, смели тонове. Литографията „Бариери“ от 1986 година допълва представите за неговото творчество, което се свързва предимно с емоционални цветови композиции, каквито ще видим и в двата му акварела, включени в експозицията. Директно от колекция от Япония, идва офорта с преге на Захари Каменов, отличаващ се с минимализъм в изказа и фини линии. Съвсем не така деликатна е темата в литографията от цикъла „The shadow of the head“ на Веселин Дамянов – Вес. Характерни за творческия почерк на автора са черно-белите му графични изображения, представящи пространствено-времеви монолози, които въздействат чрез силни послания, а цветните елементи са търсен акцент. Емоционални внушения откриваме и в литографията на Кольо Карамфилов (1963 - 2014), чиито образи често са родени от сблъсъка на различни светове, идеологии, убеждения. С новаторски подход и нестандартни идеи, творбите на Кольо Карамфилов звучат винаги актуално в ежедневието ни и едновременно с това  повдигат непреходни въпроси. В експозицията е включена и монографирана литография на Георги Даскалов (1942 - 2014). Селектирана е черно-бяла литография от цикъл „Visages“ от 1971 година,  включващ както черно-бели, така и цветни екземпляри.

 

Заповядайте на вернисаж на 29.01.2026 г. /четвъртък/. от 16 ч. до 19 ч., когато по традиция отдаваме почит на графиката, като важна част от изящното изкуство с ежегодната графична изложба на Арт Галерия Папийон.

Експозицията може да бъде разгледана от 29-ти януари до 22-ри февруари 2026 г. в Le Petit Art Gallery - новото изложбено пространство на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, както и на сайта artpapillon.com или fb: Le Papillon Art Gallery.

За непосветените до момента отново предлагаме кратко описание на основните техники и понятия в това оригинално и автентично изкуство:

Суха игла

Сухата игла  е класическа графична, дълбокопечатна техника. В миналото се е изпълнявала върху метал (мед,  цинк, месинг, алуминий), а в днешно време се използват освен традиционните и различни плексигласи и астролони за основа.  Особеното при сухата игла е, че изисква от тези, който я използват,  виртуозни умения на рисувачи и развивайки произведението по невероятен начин пластично, с внимание към детайла, прецизно. При този процес художникът рисува директно върху плочата с много остра стоманена игла с  голям натиск, който оставя след себе си ръбчета (наречени барби). Изображението върху хартията се създава от мастилото върху ръбчетата. Тъй като формираните ръбчета се износват бързо при натиска на пресата и изтриват при почистване на плочата, могат да се получат ограничено количество отпечатъци. При всяка от тези графични техники  образът се обръща в процеса на печатане, така че художникът трябва да мисли и рисува огледално.

Офорт

Вместо директно да издълбава плочата,  художникът я покрива  с восък  устойчив на киселина или специален грунд, след което рисува върху нея с остро приспособление наречено гравьорска или офортна игла, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав валяк), като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата. След това я  потапя в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид), така че  киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато различни части от плочата се оставят за различно време в киселината,  дълбочината и качеството на получените линии може да се контролира според творческите виждания на автора . Готовата плоча се печата по същия начин.

Рембранд е първият, който популяризира този метод, като е  считан за баща на графиката.

Оригинална литография

Литографията е изнамерена от Алоис Зенфелдер през 1798 г. И незабавно става изключително популярна, като художествен метод.

При тази техника художникът рисува върху специално подготвена плоска повърхност, камък (варовик) или метална плоча от алуминий или цинк. Художникът си служи със специален намазнен молив или мастило, наречени туше, за да създаде изображение сякаш го прави върху лист хартия или платно. В действителност начинът по който се подготвя повърхността прави камъка или плочата да приличат на тежка хартия – камъкът се изстъргва до кадифена структура чрез използването на абразивни прахове. В случая на литография върху камък това наистина е много тежък заместител на хартията – тежестта на камъка понякога надхвърля 300 кг. В днешно време добива популярност и употреба метод наричан “трансфер на Милар”. Металните плочи за литография са много по-леки и преносими, но не създават този художествен образ и качество,  както при камъка. Рисунката се пренася чрез мазни материали върху подготвения специлно за тази цел камък. За да се стабилизира рисунката и частите, които не се печатат, повърхността на камъка се натрива с талк и покрива с ецваща течност. След като се измие и подсуши върху него се нанася гума арабика – влажната гума се отблъсква от мазната рисунка и полепва само върху неизрисуваните части. Когато камъкът изсъхне се третира с терпентин и така рисунката става видима само като мазна основа. Тази основа трябва да се подсили чрез натриване с асфалтова тинктура. Печетарското мастило се нанася с валяк върху навлажнения камък. Мазната основа отблъсква водата и поема мастилото, което от своя страна не може да покрие влажните части на камъка. По време на печат,  камъкът трябва да се поддържа  влажен- един сложен и труден процес, защото ако не е достатъчна влажността  или водата е по-киселинна от необходимото, цялото изображение може да бъде погубено безвъзвратно. Както и при повече от другите техники тук също е необходим отделен камък за всеки нов цвят, който се печата върху предишния чрез ново преминаване през пресата.

Акватинта

Идеята на техниката е да имитира акварелна рисунка. Онази част от плочата която трябва да даде бялото в отпечатъка се покрива с грунд. Плочата се потапя в киселина за кратко, след измиване и подсушаване се покрива тази част която ще е тонирана в светлосиво и т.н. Обикновено се правят четири или пет степени, но понякога и доста повече, като се търси живописен ефект. Печатането е като при офорта. От плочата могат да се извадят до 10 качествени отпечатъка. Техниката рядко се използва сама, в повечето случаи е допълнение към офорта.

Смесени техники

В днешно време при създаването на една оригинална графика. се налага тенденцията на съчетаване на няколко печатни техники едновременно. Графики, които съчетават в себе си две или повече техники, се наричат комбинирани графики (смесена техника). Някои примери: суха игла, офорт и щихелна гравюра; суха игла и акватинта; офорт и акватинта; офорт, акватинта и суха игла; акватинта и сериграфия; цветна литография, преге и офорт; акватинта с отпечатък от линолеум и т.н. Художниците по традиция изпитват границите и възможностите на своите предпочитани техники, и винаги са готови да експериментират.

Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения. През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената — гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook