Арт

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция.

От 1-ви до 19-ти ноември 2026 г. Арт галерия Le Papillon с удоволствие Ви представя четвъртото издание на кураторски проект „Диалози“ – резултат от инициирана й творческа провокация към няколко художника. С успешното реализиране на първите три издания на проекта, се положиха основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията избира да отбележи Денят на народните будители и деветнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар за публиките не само от град Варна.

Кураторският проект изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:

„Женско присъствие“: Атанас Парушев – Гълъб Гълъбов

„Северно море“: Долорес Дилова – Десислава Минчева

"Паралелни светове“: Иван Обретенов – Христо Христов

„Over - Tones“: Петя Денева - Симеон Стоилов

„Метаморфози“: Явора Петрова – Божидар Тонев

Започва Четвърти Международен Салон Интуитив 2026

Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения. В това Четвърто издание на „Диалози“ наблюдаме пълна хармония и допълване в разговорите между избраните от галерията автори и посочените от тях събеседници.

Атанас Парушев се допълва не само в разсъжденията си с Гълъб Гълъбов, разглеждайки вечната тема за „Женско присъствие“, но и в трептящото усещане за въздух в реалистично изобразените тела. Различни в изразни средства и техника, но със сходни естетически норми за триизмерното усещане и дълбочината в живописта и Атанас, и Гълъб създават внушение за спокойствие, безвремие и  вглъбеност. Гълъб Гълъбов намира загадъчност и мистериозност в жената, която е примамлива, както за мисълта му, така и за художествените му търсения. Женското присъствие е в основата на вълненията и при Парушев, претворил го в творбите си с майсторско фино усещане за светлина и цвят. Атанас Парушев – ШОКА описва процесите, когато рисува жена: „Започвам най-отгоре – от косата – руса или рижа, обграждайки нежно с къдрици лицето или гарваново черните коси, падащи като водопад по гърба. Такава коса в комбинация с ярко сини светли очи е толкова вълнуваща. Очите ѝ обикновено те гледат с любопитството как ти я гледаш. Очите уж са прозорец към душата, но не разбирам  мислите, желанията й зад тях. Това е толкова загадъчно. Но има очи вгледани навътре в себе си, като черни дупки върху лицето. Най-спокойно рисувам жена, която е притворила очите си в лека дрямка. После нослето, покрито понякога, заедно с бузите оранжеви лунички. Тъмните ноздри изглеждат като тичинки на цвете. (Всъщност жените са красотата, цветята на земята, а не децата, както е казал Маркс.) ..А устните – розови, топли и меки. Когато леко се усмихнат откриват малко от белите светещи зъбки, както свети и бялото на очите. По-надолу брадичката и шията. При всяко леко завъртане на главата се виждат толкова красиви, разнообразни линии. Ключиците, които плавно приливат към заоблените рамене. Вратът отзад, където свършва косата са наболи най-фините копринени косъмчета, подобни на мъх на праскова. По-надолу е гърба и стегнатото кръстче, където се сключват ръцете при прегръдка и още две двете изпъкнали полукълба. А отпред са гърдите и коремчето, отдавна превърнати в символи на плодородието с функции на детеродството. Когато наблюдавам коремчето винаги се сещам за един стих на Кенет Уайт: „Редом с влюбения корем губи смисъл всяка философия.“

Да не забравя и магията на пъпчето. Бедрата … събуждайки толкова желания, гледайки ги как ритмично и хармонично се полюляват под късите полички. Мисля си, че вътрешните  части на бедрата охраняват, пазят чудото на онова място, където се ражда живот….Предпочитам тази визуална разходка по тялото на модела пред традиционните разходки – например разходките на софиянци по Витошка. Да не забравяме женската копринена кожа. Знаете какво е усещането на дланите когато я докосваш, по-скоро галиш. Когато рисувам жена нито за миг не мога да забравя Модилияни – как и с какво отношение рисува жените, плътта им. Но сега модела го прегръщат  нежно хладните, бели чаршафи. Имам усещането, че жената бавно се разтваря в тази белота, леко се издига нагоре и отлита нанякъде … Няма я. …Увличам се, знам, че тези приповдигнати думи звучат като апотеоз за всички жени, всички Афродити, Венери, вакханки и други. Но под всяка дума се разписвам.“

От 6 октомври Арт галерия Le Papillon представя „Етопия“ - изложба живопис на Десислава Минчева

Морска е тематиката в диалога между Долорес Дилова и  Десислава Минчева. И двете - признати майстори на пейзажа, са изградили своя своеобразен живописен лиричен разговор около темата „Северно море“ - любимо място от Черноморието. Долорес Дилова често се завръща чрез платната си към своите съкровени места. А морето понякога е метафора и символ, съхраняващ пълната хармония от мимолетен миг и откровението за смирение пред съвършенството на природата. Чрез лаконични изразни средства, тихи и приглушени нежни тонове, Долорес Дилова ни пренася на нейното „Северно море“ с отраженията на звездното небе и деликатността на дюните. Трансперантно положени тонове, полупрозрачни и ефирни мазки, фини акценти и цветови внушения са част от живописното искрено споделяне на емоционално запечаталите се усещания от конкретни близки до душевността на авторката гледки. Нощното море над Болата е оставило емоционален отпечатък и в Десислава Минчева. Просторът до Каварна е буквално осезаем от сто и петдесет сантиметровото платно. Светещите кълба на уличните лампи от крайбрежната алея кореспондират с далечните ореоли на звездите. Впечатляващо е как и двете авторки в пълно съзвучие на изразните средства създават у зрителите усещането за хармония и вечност, за нещо много близко и лично, като че ли преживяно заедно. Споделяне, което приобщава и публиката към мимолетността на мига от това изживяване.

„Паралелни светове“ е темата, около която се движат абстрактните композиции на Иван Обретенов и Христо Христов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. На пръв поглед напълно абстрактни, от цветните наслоявания излизат очертанията на фигури. И ако при Христо Христов тези форми събуждат асоциативни препратки към бронзовите му скулптури и подобно на тях създават усещане за триизмерна сетивност, то фигурите в живописта на Иван Обретенов са далечни силуети, случайни или неслучайни „Минувачи“, обитаващи „Паралелни светове“ на неговата душевност. Типичен за Христов стил е да работи върху платното с твърдост, преплетена с линиите на силуети, образи, кодове и релефи, а цветът е търсен и въздействащ акцент. Обретенов пък, умеейки да се изразява добре и чрез стихове, „пише“ поетично върху бялото платно с пастелни тонове и борави както с меките топли, така и със студените сложни нюанси. Усещането е за творба, създадена на един дъх, за динамика и посока на движение, но и за една лекота на изказа и доза виталност.

Изключително любопитен е диалогът между Петя Денева и Симеон Стоилов. Избрали „OVER-TONES“ за тема на своя живописен дебат, творбите на двамата изненадват с непринудената хармония помежду им. Всеки от двамата със своя художествен подход разглежда темата за вибрациите на хипнотизиращата морска повърхност. Подобно на музикалния тон, който никога не звучи сам, изображението носи в себе си множество допълнителни трептения. Към основния му тон се наслагват обертоновете на паметта, емоцията и личния опит на зрителя. Образът започва да съществува отвъд собствените си граници. OVER-TONES е диалог между два погледа към морето, две различни дистанции на наблюдение. В единия светлината се разпада на множество отражения върху подвижната повърхност на водата. В другия тя се превръща в едва доловимо сияние по линията на хоризонта, където морето и небето постепенно губят своите граници. Както обертоновете обогатяват основния звук, така и тези две перспективи разкриват различни нюанси на едно и също природно явление. Между близкото и далечното, между конкретното и почти неразличимото възниква пространство, в което светлината, времето и движението придобиват други измерения. OVER-TONES е среща на две фокусни разстояния — два самостоятелни гласа, които заедно изграждат обща хармония. Чрез класическа живописна техника с присъщата й ефирна нежност и загадъчна романтика, Петя Денева кара светлината от падащите слънчеви лъчи да потрепва при допира до морската повърхност, образувайки отблясъци, създаващи оптическа измама. Симеон Стоилов майсторски използва сфумато ефекта и заигравайки се с меките преливащи тонове създава усещане за безграничност, в която небе и море се преливат, а граница им е единствено светлината, като метафора на непреходността.

Арт Галерия Le Papillon показва 42 творби от различни периоди на голямата художничка Василка Монева

Не само темата „Метаморфози“ е в основата на този толкова хармоничен диалог между Явора Петрова и Божидар Тонев. Те имат толкава близко усещане за естетиката на черното и бялото, на щриха, линията и петното, сякаш са  музикален дует от двама самостойни виртуози на графичното хайку. Въпреки че всеки има своя индивидуален почерк на водене на линията, творбите и на  двамата изглеждат като излети на един дъх, където страстта прозира в категоричността на щрихите, а тишината я балансира с минимализъма на изказа. „Метаморфоза“ и за двамата е развитието на Човека - както на възприятията, така и на разсъжденията му. Това е своеобразна метафора на едно преминаване през чудото, наречено живот. Явора споделя, че както енергията на живота ражда материя, така и фигурата се появява от хаоса. Нейните фигури, макар с лаконични линии, изразяват концентрирана енергия, сила, чувство. И ако фигурата е в центъра на разговора й с нейния събеседник, то при Божидар балансът на щрихи и форми идва от пейзажа и спомена за него. Тонев използва графичните линии като основа, която е покрита от привидно случайни мазки и петна, но в действителност добре обмислени и променяни, за да достигне хармония и внушение за дзен.

Диалогът в основното си значение е разговор между двама или повече събеседници на конкретна тема при пълна равнопоставеност. Защото диалогът е по-важен от консенсуса и в диалога с другите можем да намерим себе си, излизайки от собствените си човешки граници. И ако на пръв поглед тези диалози са съставени от паралелни монолози, то усещането за разговор, макар и проведен на изящния език на цвета и четката, присъства убедително. Осигурявайки творческа среда за разговори, галерията стимулира както мисълта, така и сетивността, защото в провеждането на диалог се убеждаваме, че са важни не толкова въпросите, а отговорите и реакциите. Реализирането на настоящия проект съвпада по случайност с множеството политически дебати, превзели топлата цветност на есента и това някак допълнително го отличава и дава още по-голяма висота на изкуството в общия му смисъл, ситуирайки го над злободневието.

Диалогът е безкраен разговор, както е безкрайно многообразието на гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор. Диалогът не може да бъде разделен на части, защото е безкраен, а безкрайното няма среда. Тези особености на диалога дават повод на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят диалог в голямото време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката култура на един разговор с вариации върху вечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство творци.

“ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ" изложба живопис на Асоциация Арт Наив България

Желанието на галерията е да инициира създаването на нови произведения, на изцяло нов културен продукт с висока художествена стойност, чрез диалози между творци, които са на малки или големи разстояния, харесват взаимно творчеството си и се провокират. А провокацията в изкуството дава тласък за развитието на творците и повишава неговата художествена стойност.

Заповядайте на откриване на изложбата на 01.11.2026 /неделя/ от 17.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon да споделите нашия празник, който е и празник на всички последователи на нашата дейност, автори с които работим и почитатели на стойностно изкуство! Отново освен на творбите, резултат от „Диалози“-те между художниците, имаме и честта и възможността да се насладим на няколко музикални изпълнения на лауратите на Международни Флейтов Конкурс при съпровод на пиано.

Експозицията може да бъде видяна от 1-ви до 19-ти ноември 2026 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

Изложбата и реализирането на проекта се осъществява с любезната финансова подкрепа от Фонд „Култура“ на Община Варна.

БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ

Атанас Парушев – Шока е роден в гр. Сливен през 1958 г. От 1972 до 1977 година учи в Художествената гимназия в гр. Казанлък. През 1985 г. завършва живопис в Художествената академия при проф. Иван Кирков. Член е на Съюза на българските художници от 1991 г. Участва във всички общи художествени изложби (1985-1991). Има над 50 самостоятелни изложби, многобройни участия в колективни изложби у нас и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, сливенската галерия "Димитър Добрович", частни колекции и художествени музеи в чужбина. Носител на редица награди сред който: Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ /2021/, Годишна награда “Добри Чинтулов”, Сливен /2007/, Награда „Сирак Скитник“, Сливен /2002, 2000/, Съпътстваща награда „Сирак Скитник“ /1997/, Втора награда за живопис, Есенен салон, София /1997/

Реализирал е самостоятелни изложби в Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“, Кюстендил /2023/, Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен /2022 -съвместно с Иван Кирков/, Национална художествена галерия /2021/

„Хвърчащи истории“ – изложба живопис на Лиляна Дворянова в Арт Галерия Le Papillon

Божидар Тонев е роден през 1963 г. в гр. Добрич. Работи в областта на графиката и  рисунката. Участва в множество международни и национални биеналета на графиката, изложби и пленери. Носител на 10 национални и две регионални награди за графика: награда за графика от биенале, Варна. Почетна грамота от Торонто, Канада и Карбунар, Румъния. Номинация за графика на Алианц, България.

Реализирал е повече от десет самостоятелни изложба в Будапеща, Памплона, София, Каварна, „Двореца“ в Балчик, Добрич, Варна и др. Участвал е в колективни изложби в Полша, Япония, САЩ, Испания, Словения, Литва, Унгария и др. Негови творби са част от колекциите на художествените галерии в  Добрич, Разград, Плевен, Галерия ОСТЕН Скопие, Македония; Галерия „Лято” Майданек, Полша; Галерията на университета Силпакорн Банкок, Тайланд; Музей Ламего, Алихо, Португалия; Музей за изящни изкуства, Александрия, Египет, Музей на изящните изкуства, Констанца, Румъния. Участвал е в международни проекти в Холандия, Белгия и Румъния.

Член на СБХ. Член на Дружество на художниците – гр. Добрич.

Гълъб Гълъбов е роден през 1956 г. в Батак. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика“ през 1983 г. Живее и работи в София. Има реализирани редица самостоятелни и групови изложби: 2018 -  Изложба живопис галерия „Йордан Кювлиев“ Сливен; 2016 - Изложба живопис, галерия „Арт Плейс Интерпред“, София; 2012.- „Златно” - изложба живопис, галерия „Сезони”, София; 2009 -’Обратно броене’’ - изложба живопис, галерия „Арт 36”, София; 2003 - Живопис, Български културно-информационен център, Берлин, Германия; 2010 - Shortlist 2010, галерия „Райко Алексиев”, София;  1997 - Международно биенале на графиката, Варна, България;  1992 - Международно биенале на графиката, Белград, Югославия и др.  През 2009 печели награда от годишния конкурс на СБХ –творческа специализация в Cite international des arts, Париж, Франция, а през 2010  е номиниран за наградата „ГАУДЕНЦ Б. РУФ”.

Десислава Юлий Минчева е родена през 1956 в София. Завършила е Национална художествена академия, София, специалност „живопис” в класа на акад. Светлин Русев, 1981г. Творбите й са в колекциите на: НХГ, СГХГ, Окръжни галерии и частни лица в страната и в чужбина – Франция, Холандия, Белгия, Германия, Великобритания, Македония, Гърция, Финландия, Турция, САЩ, Мексико, Китай, включително колекция "Светлин Русев", колекцията на проф. д-р Петер Лудвиг /Аахен, Германия/, колекцията на Академията в Сиан, Китай и колекцията на Юго Вутен /Белгия/. Има над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина: Париж /Франция/; Франкфурт /Германия/; Виена /Австрия/; Скопие и Щип /Македония/;  Коккола и Канус /Финландия/; Сиан и Ханджоу /Китай/; Рим /Италия/.

Изнесени лекции и уъркшопове по проблеми на изкуството в Мексико сити, Академия „Ла Есмералда” /2007/; Барселона, Испания /2008/; Париж, Франция /2008/ в Екол де Боз’ар, Академия Брера в Милано, Италия /2009/; Академията в Сиан, Китай /2011, 2012, 2019/, Националната художествена академия в Ханджоу, Китай 2013 - 2018

Удостоена е със Златен медал за рисунка на Фондация „Агаци”, Италия /2002/. През

2021 получава Национална награда за живопис "Захарий Зограф".

Член на Изпълнителното Бюро на СБХ, завеждащ отдел „Международни отношения” и PR на СБХ (2011-2016).  Професор по рисуване в НХА, София до 2024 г.

Атанас Хранов разказва морски истории с изложба живопис „Хрониките на Залива“ в галерия Le Papillon

Долорес Дилова е родена през 1960 г. в Плевен. На седемгодишна възраст става носител на награда от конкурс за детски рисунки в Италия, с председател на журито Хенри Мур. Завършва Художествена академия – София, специалност “живопис” при проф. Иван Кирков. Участвала е в изложби в Австрия, Франция, САЩ, Русия, Англия, Гърция, Италия, Унгария и др. Самостоятелни изложби: София – 1989, 1992, 1997, 1999, 2004, 2008, 2010, Париж (Франция)– 1992, 1993, 2002, Канзас сити (САЩ) – 1993, 2000, Аоста (Италия) – 1994, Драма (Гърция) – 1998, Берлин (Германия) 2001, Амстердам (Холандия) - 2004, Лондон (Великобритания) - 2009, Москва (Русия) - 2009, Хангджоу, (Китай) - 2014, Белград (Сърбия) - 2017, и др.

Носител е на първа награда в конкурса “Млад живописец” – 1987 г. и наградата на конкурса “Човекът и морето” – 1988 г., Голямата награда на СБХ на Биенале на малката форма, 2008 г., номинирана за националната награда „В. Димитров – Майстора” 2013 г., Голямата награда за живопис на Бианале “Приятели на морето”, Бургас 2014. Избрана е в албум „Петдесет жени в българската живопис“за периода XIX-XX век, спонсорирана от руския княз Никита Лобанов-Ростовски. През 1993 г. става един от създателите и преподавателите в Частната академия по изобразително изкуство “Жул Паскин”. През 1997 г. печели конкурс и специализира в Париж, Франция. От 2011 г. е член на УС на Съюза на българските художници и председател на УС на фондация „Поддържане на изкуството в България. “

Иван Обретенов е роден през 1948 г. във Варна. Завършил е философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на българските художници. Показвал е свои картини в колективни международни изложби в Берлин 1983, Москва 1983, Гданск 1986, Прага 1987, Аоста 1988, Торонто (1989, 1990, 1991), галерия „Gagliardi design” Лондон 1992, „Drouot” Париж 1991, Дом Видгенщайн Виена 1997. Включен е в холандската колекция „1001 Reasons to Love the Earth”. Участва в Европейски изложения на изкуството, представен от галерия „EVEart” Будапеща в Line art 1997, 1998 Гент, Белгия, St`art 1998 Страсбург, Франция, Art Jonction 1998 Ница, Франция. Участва във фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството” 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2006, 2008 г. Иван е участвал в Балканско квадрианале "Легендите" 2008 Стара Загора, в Софийска градска галерия "Автопортретът" 2008, в пленера на СБХ в Илинденци 2012, Салон на Варненските художници в галерия "Графити" 2012, 2013, 2014, в. седмо биенале на малките форми 2014 Плевен, в Международна изложба на миниатюрата 2015 Русе, в Колекция Joachim u. Gabriele Geurtz Berlin. Има реализирани над 20 самостоятелни изложби.

Носител е на Годишната награда на галерия „DIVA” за 2000 г., Годишната награда на художествен музей „Георги Велчев” 2007 г., Носител на награда "Варна" в областта за визуални изкуства 2009 г, награда в изложба „Свети Лука“ в ГХГ – Варна за 2021 г. Иван Обретенов е автор на поетичните книги "Ангели на спирката" - 2011 г. и "Спасени видения" - 2015 г.

Петя Денева е родена през 1981 г в Балчик.  През 2000 г завършва Национално Училище по Изкуствата „Добри Христов”, Варна. През 2006 получава магистърска степен, специалност живопис в Национална Художествена Академия, София. От 2010 г е член на Съюз на Българските Художници. Има реализирани повече от 15 самостоятелни изложби в различни български градове, както и в Български Културен Институт, Варшава, Полша. През 2002 г получава Едногодишна стипендия на Фондация „Райна Кабаиванска”. През 2004 г. печели  Първа награда от Национален конкурс за млади художници, куратори и критици на Международна Фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. През 2014 г - Творческа резиденция в Cité Internationale des Arts, Париж. Участвала е в множество общи изложби и кураторски проекти както в България, така и в Европа.

Симеон Стоилов е роден през 1971 в Ямбол. Неговата практика обхваща живопис, пространствени и site-specific произведения. Завършва специалност „Живопис“ в Националната художествена академия, София през 1996, а през 2018 защитава докторска степен, посветена на съвременните форми на изкуство в пространството от средата на XX век до днес. Член е на Съюза на българските художници.

Наред с изложбената си дейност реализира проекти в публична среда и участва в проектирането и изграждането на Палеонтологичния музей в село Дорково и Палеонтологичния музей във Вършец.

Творчеството му е представяно в България и чужбина, включително в НХГ, Националната галерия на Република Северна Македония, както и в Германия, Великобритания, Турция, Белгия и Франция. Носител е на редица отличия, сред които Първа награда в конкурса за „Проект за реконструкция на сградата на Съюза на Българските Художници“, съвместно с арх. Иван Драгошински (2016); Сграда на годината на WhATA за Палеонтологичния музей в с. Дорково, съвместно с арх. Явор Йорданов (2013); Първа награда за съвременно изкуство M-tel (2008), Награда „Славена“, най добра изложба на годината на млад автор (2005); Първа награда на Националния конкурс на фондация „Св. Кирил и Методий“ (2002); Първа награда в Националния конкурс – Художествени произведения за стена (2001);

Първа награда за високи Академични постижения на фондация Сорос (1994)

Велин Динев реди изложба живопис в пространството на Art Gallery Le Petit Papillon

Христо Христов е роден през 1963г. в  гр. Варна. През 1982г. завършва Специализирано училище за художествена обработка на камък в с. Кунино. През 1994 г. завършва НХА в София, специалност скулптура в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 г. е член на СБХ. От 1995 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия. През 2019 негова монументална пластика е поставена в  „Музей на открито“ до ГХГ „Борис Георгиев“ - Варна. През 2003 изработва монументална пластика, която е поставена в двора на Националното музикално училище “Любомир Пипков”, София. През 2006 скулптурата му „По-високо от слънцето” става символ на курорта „Златни пясъци”.

Носител е на редица награди сред които:2025 – Награда за скулптура в Национална изложба биенале „Натюрморт“, Градска художествена галерия „Дечко Стоев“ – гр. Поморие; 2020 – Награда на Журито в Биенале на малките форми – Плевен 2020г; 2015 – Награда на Първи Независими Награди за Култура – Варна Национална изложба биенале „Натюрморт“ в Поморие; 2010 – Първа награда на конкурс „Регионални награди Алианц България за скулптура”; 2010 – Първа награда Биенале на малките форми - Плевен`2010г; 2006 – Първа награда в Симпозиум по скулптура „Море от форми“, курортен комплекс “Златни пясъци”; 2000 – награда “Златно перо” за принос към българската култура.

Явора Петрова е родена през 1957 г. в София. Завършва илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия при проф. Христо Нейков и проф. Румен Скорчев. Работи в областта на рисунката, графиката и живописта. В творческата си биография Петрова има над 40 самостоятелни изложби. Участва в международни биеналета и конкурси за графика. Нейни творби са представяни в Норвегия, Австрия, Словакия, Чехия, Словения, Унгария и др. Произведения на художничката присъстват в редица частни колекции и графични кабинети в България и чужбина. Цикъл от нейни графики е притежание и на Националната галерия в Осло, Норвегия.

Носител е на много награди, сред които голямата награда за графика на международния конкурс „Масимо Рамос“ в Испания през 1991.

А това са изпълнителите, които ще допринесат за празничността на събитието:

Керем Бирсай, лауреат на Международния Флейтов Конкурс във Варна

Али Еркекли, лауреат на Международния Флейтов Конкурс във Варна

Ленни Ивин, лауреат на Международния Флейтов Конкурс във Варна

Милена Лазарова – пиано

Велин Динев реди изложба живопис в пространството на Art Gallery Le Petit Papillon

Четете LifeOnline.bg в Telegram и  Facebook