Арт

Кураторът Филип Зидаров представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков с творби от периода преди и около възникването на една от знаковите групи в българското изкуство.

Откриването на експозицията на ІV форум „Изкуството като противодействие“ е на 27.08.2026 година от 18:00 часа.

В рамките на четвъртото издание на форума „Изкуството като противодействие“ на 27 август в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна се открива изложбата на група „Градът“. Експозицията включва произведения на Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков. Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс – не възстановка на известните акции, а поглед към пътя на художниците в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група „Градът“ принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 година младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една „картина в рамка“. Две години по-късно, през 1988 година, в изложбената зала на СБХ на ул. „Раковски“ 125 в София е показана първата изложба „Градът?“. Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за „Градът“ още ферментират. Избраните произведения позволяват да се видят индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Филип Зидаров: Образите на Иван Обретенов винаги са на границата на конкретното

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба „Градът?“ той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат.

В настоящата експозиция могат да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на „картината без рамка“.

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата „Градът?“ през 1988 година той участва с „Улицата“. По-късно самият Асса ще припомни „Градът“ като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.

Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията.

Греди Асса: Преодолявам всичките си страхове, когато ги рисувам

Вихрони Попнеделев още преди създаването на „Градът“ има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с „Тичащият човек“. Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед.

Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В „Градът?“ през 1988 година той участва със „Сандъче-чекмедже“ – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина.

Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича „Как съм можел да рисувам някога?“. Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след „Градът“.

Български художници в мащабни изложби, представящи най-добрите творци на Европа (снимки)

Именно тази двойнственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Художественият форум „Изкуството като противодействие“ се инициира и организира от Градска художествена галерия – Варна като специфична страна от музейната ѝ дейност, която има за цел да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители в различните родове визуално изразяване.

Изложбата се открива на 27 август в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна и ще остане отворена за посещения до 22 септември 2026 година.

 

Жива поезия от знаци и цветове: „Отвъд съзерцанието“ на Красен Кралев завладя Варна