Мненията са разпилени на двата полюса
Новата серия от франчайза „Трансформърс: Възходът на зверовете“ е вече по кината, защо не си струва да очаквате твърде много от новата част на франчайза, но все пак си заслужава да отидете на кино?
„Трансформърс: Възходът на зверовете“ на Стивън Кейпъл младши много напомня на „Бълбълби“ от 2018 г. и филмът е умела корекция на курса в контекста на останалите филми на Paramount. Целта му е да се хареса както на новото поколение зрители, така и на порасналите фенове с приятни спомени от анимационните филми от 80-те и 90-те години на миналия век.
Просто казано, филмът отдава голяма почит на старите, класически истории за Трансформърс, като оригиналния анимационен филм от 1986 г.
Въпреки че „Възходът на зверовете“ обединява герои както от далечното минало, така и от далечното бъдеще, действието се развива основно през 1994 г. и е историята за това как един нищо не подозиращ човек в крайна сметка се превръща в един от най-важните фактори в дългогодишната кибертронска война.
Като млад ветеран от армията, всичко, което Ноа Диас (Антъни Рамос) наистина иска, е да си намери работа, за да може да издържа малкия си брат Крис (Дийн Скот Васкес) и майка им Бреана (Луна Лорън Велес).
Въпреки това, поради факта, че е трудно да си намери стабилна работа, Ноа се занимава с тунинговане на автомобили със своя приятел Рик (Тобе Нуигуе). Все пак е по-добре, отколкото просто да седи и да чака обаждане от „човешки ресурси“.
„Трансформърс: Възходът на зверовете“ ви насърчава да гледате в очите чрез изложението на сюжета и да приемате глупостите интуитивно. Този филм е по-тъп от кутия с чукове, но в него няма механичен цинизъм.“ – пише критикът Крис Вогнар, Rolling Stone
Старомоден гаечен ключ е всичко, от което Ноа се нуждае, за да се качи в сребристо-синьо Porsche 964 Carrera RS 3.8. Това е първият му обир. Въпреки това, когато най-накрая успява да събере смелост да влезе в колата, Ноа е шокиран и уплашен: колата стартира сама двигателя и потегля в отговор на радио съобщение, призоваващо автоботите да се придвижат.
Трябва да се каже, че колкото и предсказуем и тромав да е новият франчайз, филмът не е лишен от своя чар. Например, използва преследването, за да запознае зрителите с Мираж (Пийт Дейвидсън) за първи път, автобот, който приема опита на Ноа да го открадне спокойно и като знак, че вероятно трябва да станат приятели.
Вместо директно да каже на Ноа, че е извънземен, който просто изглежда като машина, Мираж комуникира с Ноа с подсказки под формата на неговото кодово име.
Ясно е, че Ноа и Мираж ще бъдат емоционалното ядро на филма. Но за да разводни историята, филмът разделя фокуса си между Ноа и Елена Уолъс (Доминик Фишбек), археолог и изследовател на мистериозни обекти с неясен произход. Елена си играе със странна птицеподобна статуя късно през нощта, която всъщност е основно действащо „лице“ в лентата.
„Въпреки изобилието от екшън, най-новото допълнение към франчайза може да се похвали с поне малко количество живот или сърце в сравнение с предшествениците си“. Коментира критикът на Wall Street Journal, Кайл Смит.
За съжаление, филмът има един основен проблем: чувства се претъпкан и понякога не знае как да се справи с всичките си герои, докато Мираж и Ноа се свързват с Оптимус, а другите автоботи и злодеите започват да се мобилизират яростно.
Подобно на анимационния си двойник, Уникрон (Колман Доминго) е подобно на Галактус същество, хранещо се с планети, с толкова огромни размери, че се нуждае от емисари, да му помагат да намери подходящи източници на храна. Присъствието на Уникрон е една от най-силните връзки на „Зората на зверовете“ със старите трансформъри.
Но има и находки. Всички Максимали изглеждат фантастично, като механични зверове, чиито черти странно ги карат да се чувстват като органични същества. притежават сложно, заплетено знание.
Но в крайна сметка Максималите всъщност служат само за попълване на редиците на автоботите, тъй като „Зората“ обединява няколко добронамерени хуманоидни робота и очевидно злобни техни аналози в битка за съдбата на няколко свята.
„Филмът предлага достатъчно добро забавление, за да го превърне в идеалния летен сутрешен филм, особено за по-млада публика.“, пише Кори Колман от Double Toasted
Подобно на много предишни филми от вселената Трансформърс, „Зората“ поставя изключителен фокус върху човешкия герой, който често се чувства сякаш краде шоуто във филм, който наистина трябва да е само за роботи.
Но начинът, по който лентата извежда Ноа на преден план, има нежелания страничен ефект да подчертае, че женските герои в нея са неизменно втори. Мъжко и в същото време много детско забавление, което определено си заслужава да се гледа от татковци с 10-годишни деца.
Коментари (0)
Добави коментар