От екрана към реалността: Докъде стигна риалити индустрията с узаконената агресия?

LifeOnline.bg | 02 ноември, 13:51 | прочетена: 3300

Изхвърлиха Иван от Къщата на „Биг Брадър“ заради заплахи и агресия

Агресията и насилието в риалити формати като „Биг Брадър“ не са просто сюжетна линия – те поставят под въпрос моралните граници, отговорността на продуцентите и здравето на публичното пространство.

Последният скандал, довел до незабавното изгонване на диджея Иван Абаджиев заради агресивно поведение, разбуни не само Къщата, но и огромна част от зрителите и обществото. Реакцията бе категорична: такова поведение няма място нито на екран, нито в реалния живот – а санкцията се оказа закъсняла, според мнозина.

До изгонването се стигна след многократни заплахи и агресия насочена към някои съквартиранти и особено към Стефан Стоянов. Иван Абаджиев прекоси границите на допустимото държание в един формат, който традиционно балансира между зрелище и социален експеримент. След поредния изблик на агресия, той беше изолиран от останалите съквартиранти и напусна без право на връщане. Гледката как някой ескалира до форма на психологическо или физическо насилие се превърна в неприятен, но закономерен акцент върху пределите, които (не) бива да се преминават дори заради рейтинг.

Анкета: КОЙ ОТ ФОРМАТИТЕ СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС?

Биг Брадър се отърва от фалша, омразата и лъжата: Гей паниката Мути беше изгонен от зрителите!

Поведението на продукцията и на самия Иван разгневи феновете. Социалните мрежи избухнаха с призиви за по-ранна и по-строга реакция:

„Даже много закъсняхте Big Brother“, „Този човек има нужда от лечение, дано осъзнае това и потърси помощ“, „Това трябваше да се случи още при първия му изблик на агресия! Не може всичко да е рейтинг и праймтайм!“, „Колко хора беше нужно да подадат жалби, за да го изгоните?“, „Вие пак ще започнете лайфа с него, а никой не иска да го слуша и гледа.“, и т.н.

Въпросът не е само за закъснялото наказание, а за цялостната граница между драматургия и обществена отговорност – колко агресия е допустима в името на зрелище и кога медиите са длъжни да кажат „стоп“?

Има видими двойни стандарти и належаща необходимост от реформа.

Част от публикациите насочиха вниманието към това, че формати като Big Brother често толерират поведение, което би било недопустимо в друг обществен контекст – всичко в името на по-висок рейтинг в прайм тайма. Ако в студиото беше водещ като Ники Кънчев, много зрители са убедени, че подходът към проявите на агресия би бил коренно различен – по-бърз, по-остър, по-професионален.

Взимат ли си поуки риалити индустрията завладяла ефира и заливаща зрителите със зрелища.

Случаят с Иван не е изолиран, а потресаващ симптом за размиващата се граница между реалност, забавление и травматизация. Необходима е промяна в три задължителни точки:

Нулева толерантност към агресия
Ясни и бързо прилагани санкции
Повече грижа за психичното здраве на участниците и зрителите

„Биг Брадър“ дължи много повече на публиката си от просто „интервю с отпадналия“ – дължи последователна и категорична позиция срещу всяка форма на насилие, независимо от рейтинга. Само така риалити форматите могат да останат социално значими, а не да се превърнат в трибуна за токсично поведение.