Биг Брадър: Къщата на фалша – кога лицемерието ще бъде номинирано?

LifeOnline.bg | 24 септември, 11:10 | прочетена: 6046

Съквартирант Мути Мутиев – антигей лечител с хомосексуална биография

Новият сезон на „Биг Брадър“ започна шумно, но социалната посока на шоуто звучи фалшиво колкото бутафорно декорираната Къща. Най-обсъжданият персонаж – Мути Мутиев, възпитаник на плевенската музикална гимназия, от години в Германия, мюсюлманин по баща, православен по майка – е решил да изиграе роля, която е по-ярка дори от цвета на дивана в дневната. Поне на екран Мути носи шапката на „вярващ мюсюлманин“ и демонстрира публично антигей позиция срещу най-екстравагантния съквартирант – демисексуалния Цецо.

Социалните мрежи обаче врят и кипят с коментари, че зад маската на консервативния Мути се крие истинския си живот – с контакти, приятелства и интимност предимно с мъже и транссексуални.

Някои твърдят, че даже си търси партньори с далеч по-прогресивни предпочитания, отколкото е готов да признае пред камерите. Парадоксът е болезнен – хомосексуален, който изнася спектакъл на антигей морализатор.

В Къщата на „Биг Брадър“ се създава илюзия за откровеност, а се разиграва фалшива семейна хроника; личната сексуалност на Мути е скрита зад телата и позициите на другите участници.

Анкета: КОЙ ОТ ТВ ФОРМАТИТЕ СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС?

Риалити форматът обещава „реалност“, но Къщата е отражение на общественото лицемерие: пред камерата Мути е пазител на традиционното, а извън нея – свободен да търси себе си с други лица и желания. Тези обществени разломи се използват стратегически от продуцентите – скандалът и противопоставянето влизат в графата „рейтингови“, а истинската драма отново остава скрита зад монтираните сцени, кастинг задачи и фабриката за пошли коментари.

Какво учат зрителите? Че в България можеш да бъдеш това, което ще донесе скандал и сълзи пред камерата, дори ако в реалния живот предпочиташ да си друг. За личното достойнство и честността – няма място, докато има шок, рейтинг и масова истерия.

Въпросът „защо Биг Брадър се нарича риалити, щом ни показват фалшиви образи, режисирани от сценаристи и редактори“ днес вече звучи риторично. Ако някога форматът обещаваше истинност и „жива“ човешка драма, сега всичко прилича на шоу за актьори без диплома и сценарии, написани с мисъл колко по-грубо и нелепо може да стане. Самите продуценти се надпреварват колко по-ненормални и противоположни персонажи да затворят под един покрив, а зрителят получава кастинг от ексцентричност, противоречие и фалш, вместо огледало на реалността.

"Ергенът: Разпродажба на ценности" – Колко струва един българин в ефира на bTV?

В социалните мрежи избухнаха вълни на недоволство още след първия епизод. Типичен коментар: „Има ли още някой, който вярва, че това е реалност? Всичко е подбрано, предварително нагласено и мръсно изиграно за рейтинг.“ Друг допълва: „Дъното е стигнато, когато предаване, наричано ‘реалити’, всъщност лъже зрителя си без срам. Съквартирантите не са истински – те са кастнати по сценарий и редактрират всяка реплика според нареждането на продукцията със заучени цели памфлети“.

Фейсбук групите и форумите кипят от народното недоволство: „Пошлостта, лицемерието и фалшът станаха норма, а Big Brother се превърна в евтина постановка, която превъзпитава зрителя... към апатия.“

Други директно питат: „Къде са сега автентичните български характери? Защо ни показват хора, които симулират, играят ролята на жертва, консерватор или провокатор, а после след шоуто се оказва, че са коренно различни?“.

Дори по медиите вече се намеква: „Big Brother 2025 очевидно залага на рейтингови провокации. Когато всяка секунда цели да бъде скандална и шокираща, шоуто се отдалечава от реалността и започва да губи и малкото доверие, което имаше.“

Финалната диагноза е единодушна – за много зрители това, което гледаме, не е реалити, а поредното зрелище за масово облъчване, където истината е най-големият отсъстващ, а доверчивият зрител е единственият реален губещ.

Масовата публика отново избира да гледа реалност, която не е реална; а производителите на съдържание налагат драмата и двойния стандарт като норма. Ще стане ли истината мода, или пак ще гледаме празна фасада и власт на пошлото? Докато Мути се бори да излекува хомосексуалността на Цецо пред камерите, въпросът е: искаме ли риалити, в което истината е най-големият отсъстващ?

Какви етични стандарти трябва да спазва продукцията на Big Brother?

Продукцията на Big Brother е длъжна да спазва основни етични стандарти, които да защитават участниците, зрителите и да минимизират социалните щети от манипулираната „реалност“ на формата. Сред тях са:

Прозрачност към зрителя – Яснота за това доколко съдържанието е манипулирано чрез сценарии, монтаж и редакторска намеса, а не да се подвежда публиката, че наблюдава автентична реалност.

Зачитане на достойнството и правата на участниците – Избягване на унизителни, вредни или насилствени ситуации; гарантиране на поверителност на лична информация и безопасност по време на участието.

Избягване на дискриминация – Продукцията е морално и юридически задължена да не допуска и толерира расова, сексуална, религиозна или друга дискриминация – както в поведението на участниците, така и в начина, по който те са представени и монтирани.

Психологическа грижа – Осигуряване на реална подкрепа преди, по време и след участието, особено при емоционално напрежение, агресия или социален натиск, свързани с ефира и последиците от публичното експониране.

Отговорност към обществения интерес – Баланс между шока и забавлението с отговорно послание към младата аудитория, ограничаване на пропагандата на агресия, мачизъм, фалшиви образи и токсични стереотипи.

В световен мащаб, етичните правила все повече включват „duty of care” – дълг за грижа – който изисква психологическа и морална подкрепа, както и доверителна информираност за възможните рискове от публичната експозиция и риалити експеримента.

Вместо това у нас, както коментират зрителите: „Ефирът се пълни с пошлост, манипулация и лицемерие, за да се поддържа скандалът и рейтинга, без мисъл за ценността или последствията за участниците и зрителите.“ Именно затова етичната отговорност на продуцентите е не просто пожелание, а изискване за всяко риалити, което претендира да възпитава, а не да разрушава.