Арт

Експозицията в двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят.

"Човешкото лице е най-голямата загадка на света. А онова под него... Непосилността ни като художници да го сътворим наново е примамващо болезнена. Да навлезеш под видимата повърхност на един човек е пътешествие и в неизвестното, и в безкрая. Илюзията, че познаваш някого или че си уловил чертите му поне... Илюзията, че си способен да „видиш” и да усетиш нечие състояние и накрая само да откриеш част от себе си... Съмнявам се, че ще се откажа да опитвам. Не виждам нищо по-интересно от това.“ Десислава Минчева

Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозиция най-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало с обширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващ живописен пътепис за Етиопия, в който, както споделя авторката „не природата, а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуоз в умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ и неговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено и откровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна към себе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката й не е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защото изкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически и морални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното, за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Арт Галерия Le Papillon показва 42 творби от различни периоди на голямата художничка Василка Монева

Експозицията, която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всяка творба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълно естествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописно майсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя е катализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показва и друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнанието следа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева, както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващи нагласите ти и  натоварващи, но и извисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за миг от него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знам какво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща, но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството да предам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винаги надминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта в градината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небето над тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бяло с първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни. Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи, сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетата си, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви и народът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!

„Хвърчащи истории“ – изложба живопис на Лиляна Дворянова в Арт Галерия Le Papillon

И все повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клиширани концепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащ истинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това - и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може би съм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под него същност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      

Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръсните чашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато от дувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна, в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави... Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художнически живот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много да си искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното те смирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе, след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувам хората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои в малък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомени за лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – нека всеки направи с тях това, от което има нужда!

Атанас Хранов разказва морски истории с изложба живопис „Хрониките на Залива“ в галерия Le Papillon

За 70 години разбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина си е един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и все повече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век, по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат в сметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни, по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на други места 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърва ще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен. Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога не ме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, или стоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможност да правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствала прекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и само се надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам – прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се само със себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но… природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, към хората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко в тях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според мен съществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяват стремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точно разместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали ме кара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. И понеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам още поне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... един ден… “

Велин Динев реди изложба живопис в пространството на Art Gallery Le Petit Papillon

Заповядайте на вернисаж на изложбата на 06.10.2026 /вторник/ от 17.00 ч. до 19:00 ч в изложбените пространства на Арт Галерия Le Papillon, когато заедно с Десислава Минчева ще се пренесем при ХОРАТА на ЕТИОПИЯ с магията и силното въздействие на живописта й!

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Десислава Юлий Минчева е родена на 29.04.1956 в София. Завършила е Национална художествена академия, София, специалност „живопис” в класа на акад. Светлин Русев, 1981г. Творбите й са в колекциите на: НХГ, СГХГ, Окръжни галерии и частни лица в страната и в чужбина – Франция, Холандия, Белгия, Германия, Великобритания, Македония, Гърция, Финландия, Турция, САЩ, Мексико, Китай, включително колекция "Светлин Русев", колекцията на проф. д-р Петер Лудвиг /Аахен, Германия/, колекцията на Академията в Сиан, Китай и колекцията на Юго Вутен /Белгия/.

Има над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина: Париж /Франция/; Франкфурт /Германия/; Виена /Австрия/; Скопие и Щип /Македония/;  Коккола и Канус /Финландия/; Сиан и Ханджоу /Китай/; Рим /Италия/.

Арт Галерия Le Papillon представя изложбата на Христо Христов „Между деня и нощта“

Някои важни проекти, участия и общи изложби:

1991, 1992 – Участие в Есенния салон, Париж, Франция

2001, 2002 – Участие в АРТЕКСПО, Ню Йорк, САЩ

2005 - СГХГ – „Балет”, съвместен проект с Американското посолство в София /колективна изложба/

2012 - Участие със самостоятелна изложба на Арт Експо в Ханджоу, Китай

2008 – Издаване на книга с текстове „39 съвременни български художници” и кураторски проект – изложба на авторите от книгата.

Изнесени лекции  (и уъркшопове) по проблеми на изкуството в Мексико сити, Академия „Ла Есмералда” /2007/; Барселона, Испания /2008/; Париж, Франция /2008/ в Екол де Боз’ар, Академия Брера в Милано, Италия /2009/; Академията в Сиан, Китай /2011, 2012, 2019/, Националната художествена академия в Ханджоу, Китай 2013 - 2018

2002 - Златен медал за рисунка на Фондация „Агаци”, Италия

2021 - Национална награда за живопис "Захарий Зограф"

От 2005 до 2009 – Сътрудник по проблеми на изобразителното изкуство в списание „Bravacasa”.

Професор по рисуване в НХА, София до 2024 г..

Член на Изпълнителното Бюро на СБХ, завеждащ отдел „Международни отношения” и PR на СБХ (2011-2016). Завеждащ катедра "Рисуване" в НХА.

Art Gallery Le Papillon показва изложбата на Силвия Богоева - „Присъствие“

Станислав Памукчиев за Десислава Минчева:

„В тази сложна, разколебана, вътрешно противоречива ситуация, естетическият избор на Десислава Минчева устойчиво пази като мярка високите образци на Ренесанса, Барока, Класицизма и Романтизма. Избор, който се основава на дългата културна традиция, на категории като: красота, хармония, естетика, майсторство, изпълнени с емоционална и духовна приповдигнатост. Завръщането към пред модерност и доказването на артистична позиция, която се доверява на високите уроци на големите майстори, изкуството на Минчева стои като красива утопия, за спасяването на нещо, което сме изгубили, като неромантична носталгия по качество подложено на агресията на неромантично обкръжение, с енергиите на екзистенциално и социално-политическо напрежение, разголени страсти, страхове, обеси, на подменени стойности и илюзорно щастие.

Артистичният възглед на Десислава Минчева, застава срещу де конструкцията и загубата на висок онтологичен порядък. Тя вярва и настоява за изкуство, което съхранява основните човешки и духовни ценности, което одухотворява и култивира, което е красиво и хармонично, изкуство, което защитава като своя основна същност високото художествено майсторство и професионална етика. Така естетическите пристрастия на Десислава Минчева се превръщат в концептуална теза, в устойчив възглед, който тематизиран сам себе си и се възпроизвежда в респектиращи обем и качество. Като художник тя е завършен професионалист, който познава високите уроци на пластическата лексика, на рисунката и цвета, на тоналната морфология на картинното пространство. Рисува композиции, портрети, пейзажи, в които сюжетната определеност е само предпоставка и отправна точка към постигане на художествения идеал. Минчева създаде десетки портрети със завидно майсторство, с остро изразени физически и психологически характеристики.“

„Четири сезона“ – изложба живопис на Гергана Лалова от 17 март в Арт Галерия Le Papillon

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook