Пловдивска болница не съобщила 6 часа на Татяна за смъртта на баща й

Lifeonline.bg | 10 март, 11:29 | прочетена: 314

Вчера Татяна съобщи: Баща ми почина в УМБАЛ "Пловдив", краят бе зловещ

Поп-фолк певицата Татяна публикува покъртителен пост в социалната мрежа Фейсбук, чрез който съобщава за смъртта на баща си. Но и за нещо друго - лошо отношение в голяма болница в Пловдив - бившата Окръжна болница.

Ето какво написа певицата в социалните мрежи:

Искам да изкрещя към цялата държава и към цялото общество. Нормално ли е, след като баща ми почина, аз да трябва да го откарам в моргата? Починал е към 5:00 сутринта и разбирам в 11:30 часа, че е още в стаята си покрит с един чершаф.

Нормално ли е човек да преживява това в най-тежкия момент от живота си? В каква държава живеем? В какво общество сме се превърнали?

Баща ми лежа в бившата Окръжна болница, сега УМБАЛ "Пловдив", в отделенията по ревматология и ортопедия. Не искам да разказвам всички подробности за престоя му там, нито всичко, което видях и преживях...

Не искам и да съдя никого. Защото знам, че нашият истински съдник е Господ. Той най-добре знае кой какви дела върши и кой как живее. Затова не искам да посочвам виновни и да обвинявам.

Мога само да кажа, че видях отношение към баща ми, което ще помня цял живот. А краят… беше наистина зловещ. Питам се само едно:

Защо хората, които са поставени на такива постове в болниците, са там? Каква е тяхната мисия? Какво е тяхното призвание – пред хората и пред Господ?

Болницата е място, където човек отива с надежда за помощ и лечение. Място, където трябва да има човечност, грижа и състрадание.

Днес не пиша това само като дъщеря, която тъгува за баща си, или да се жалвам. Пиша го като човек, който се пита докога ще приемаме подобни неща за нормални.

И отправям един искрен призив към всички българи, които живеят в България:

Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно. Защото човек отива в болницата с надежда да намери спасение и лечение.

Но след всичко, което преживях и видях, в мен остана едно много тежко усещане – че понякога мястото, където търсим надежда, се превръща в място, където тя угасва…

И когато загубиш баща си… болката е огромна… Но още по-страшно е, когато в най-тежкия момент осъзнаеш, че си останал сам срещу една система, която е забравила какво означава човечност… Дано никой друг не преживява това, което преживях аз.

Почивай в мир и светъл да е пътя ти, татко!