Избрани новини
Евровизия в хаос: Nemo връща статуетката заради Израел – 5 държави бойкотират!
Тихомир призна: Имах сделка с Виктория, нямах никакви чувства
Арт
Изложбата „Избраните“ на Христо Алексиев ще бъде открита тази вечер в галерия „Нюанс“
Моите портрети са резултат на артистичната ми сърдечност, признава художникът
Галерия „Нюанс“ има удоволствието да представи Христо Алексиев, художник с дългогодишна практика в областта на плаката, живописта, графиката, илюстрацията, портрета и оформлението на книги. С изложбата „Избраните“ авторът представя поредица от портрети и други свои произведения, подбрани така, че да дадат ясна представа за начина, по който той работи с образа и неговото присъствие.
„Защо пак портрети?
Убеден съм, че някой ще ми зададе този въпрос в новата ми изложба „ИЗБРАНИТЕ“. И с пълно
право!
„Забравените българи“ (София, 1990), „Приятелства“ (Виена, 1995), „Vertraute fremde” (Виена,2001), „Познати, непознати“ (София, 2005), „JAZZ ICONS” (София, 2006), „Състояния“ (София, 2009), „Дуети“ (София, 2010) – това са моите портретни изложби в София и Виена от 1990 до 2010 година.
Защо пак портрети? Ами защото „На портрета Ви лицето ми е в сърцето“. Моите портрети са резултат на артистичната ми сърдечност. Опитвам се колкото мога, с импровизационна лекота и усет към индивидуалното да се доближа до характера на модела. Непреднамерено, спонтанно и някак естествено те се раждаха на бялото платно. Станаха част от мен. Като че ли исках да
разбера какво представлявам самият аз чрез представата си за портретувания. Дали защото харесвам лицата, които рисувам, или защото се стремя да докосна личностите и тяхната аура, или защото искам да бъда като тях? Старо правило е „че лицето е огледало на душата“. Иска ми се и аз да дам на себе си и себеподобните огледало за сравнение с образите от днешния ден.
Дали лицата, които виждаме около нас, могат да се съотнесат с културата на днешната ни държава и население, оставам на Вас и вашата съвест.
Сред моите портрети на приятели има няколко на големите забравени културни икони, хората на духа Асен Старейшински, Гриша Островски, Николай Бинев, Ружа Маринска – мои учители и вдъхновители. Те ме учеха на изкуство, естетика и морал.
Все по-често се срещам в мислите си с тях! Все по-често като че ли се опитвам да открия нещо от тях в образите на моите нови приятели. Рисувайки ги, искам да върна техния блясък на творци и аристократи на духа, забравени от масовата култура и от хората, прочели само една книга. На тях искам да кажа „Все още има утре!“.
Защото изкуството, струва ми се, винаги трябва да е средство в борбата на човека против материята, която се стреми да погълне духа му.
Другата голяма тема в моята изложба е личността на незабравимия кинотворец Андрей Тарковски. Филмите му ни карат да се обърнем към себе си, да се върнем към разбирането на душата си и да се опитаме да свържем собствената си съвест с постъпките си. Все по-често се връщам към неговите филми, оставили ярка следа в моето творчество. Припомняйки си техните кадри, търся опорни точки, за да усетя душевно равновесие и спокойствие, защото
изкуството отразява истинския смисъл на живота: Любовта и Жертвата. В ушите ми звучат думите на Тарковски: „Ясно е едно, че изкуството – това е молитва. И с това всичко е казано“.
Серията от 20 платна по неговите филми подреждам плътно едно до друго, като неговите невероятно дълги кадри, които нямат повторение в световното кино.
Светът от образи, които ме заобикалят, е моето основание за съществуване. За да изразя чувствата си към тях, избрах отново портрета. Искам хората, които гледат моите портрети, да усетят чувствата, които съм изпитвал, когато съм ги рисувал.
Бих се радвал, ако моята изложба се превърне в спонтанна емоционална среща с моите живи модели, среща, духовно осветена от портретите на незабравимите ми учители“, споделя Христо Алексиев.
Експозицията ще бъде открита тази вечер от 18 часа в арт галерия „Нюанс“ на ул. Иван Денкоглу No 42 в София и ще може да бъде видяна до 21 декември.
Христо Алексиев е роден на 15 юли 1950, София.
1969 – Завършва Художествената гимназия в София.
1974 – Завършва Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов“, Москва,
Русия.
Работи в областта на плаката, илюстрацията, портрета, карикатурата, оформлението на
книгата, логото, пощенската марка.
1976 – Член на Ателието на младия художник.
1978 – Член на Съюза на българските художници.
1973-1980 – Оформление на книги и илюстрации за детски книги за издателствата:
„Военно издателство“, „Български писател“, „Народна младеж“, „Народна култура“,
„Техника“, „Перо“.
1975-1989 – Филмови плакати.
1983-1987 – Арт директор, графичен дизайнер и илюстратор на списанията „Божур“ и
„Жената днес“.
1987-1992 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Учебен театър ВИТИЗ
(НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“.
1990-1993 – Художник- плакатист и графичен дизайнер на Малък градски театър „Зад
канала“.
От 1993 година живее и работи като графичен дизайнер и илюстратор във Виена,
Австрия.
1998-1999 – Списание WIENER, илюстрации и карикатури.
2000-2001 – Списание H.O.M.E., илюстрации.
2003-2004 – Списание WIEN Live, портрети на известни австрийски личности от сферата
на изкуството и културата.
1994-2004 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Театър Българска армия.
2005 – Списание WOMAN, илюстрации.
2000-2007 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Народен театър „Иван Вазов“.
2013-2017 – Художник-плакатист и графичен дизайнер на Сатиричен театър „Алеко
Константинов“.
Коментари (0)
Добави коментар