Фен зона

Опитът на Столична община да хариже 9,6 млн. eвро повдигна много въпроси

Скандалът, който се разрази около опита на кмета на София Васил Терзиев, председателят на Общинския съвет Цветомир Петров и общинските съветници Димитър Петров, Прошко Прошков и Иван Таков да харижат 9,6 млн. евро от парите на софиянци за организиране на три състезания по скейтборд повдигна сериозно въпроса около ползите от провеждането на големи спортни събития у нас.

За щастие тази чутовна глупост с мирис на тежка далавера беше отхвърлена от Столичния общински съвет. Слуховете за комисионна от 2 млн. евро няма да си позволим да коментираме... Предложението отпадна на косъм - не достигна само един глас!

Срещу него скочиха множество спортни ръководители и Асоциацията на българските спортни федерации. И то не защото някой е против развитието на скейтборда в България, а защото сумата, която се опитаха да развъртят кметът и част от съветниците е меко казано скандална! При положение, че най-високата такса, която страната ни някога е плащала за организация на голям шампионата е около 4 млн. евро за Световното по волейбол за мъже през 2018 г. Наполовина от предложените 9,6 млн. евро за две олимпийски квалификации и Световна купа по скейтборд.

Скандалът е още по-голям, защото бяха прескочени всички стандарти за кандидатстване за домакинства! По принцип това се прави от федерациите, съгласувано с Министерството на младежта и спорта. Което в момента годишно отпуска около 10 млн. евро за такси и организация на всички домакинства по всички видове спорт! Колкото това, което Терзиев и съветниците опитаха да дадат само за скейтборда, за са се договорят пряко с промоутърските фирми. 

Странно в случая беше мълчанието на иначе хиперактивния министър на младежта и спорта Енчо Керязов, който не обели и дума около скандала. Тук възникват няколко съвсем логични въпроса? Кой определя спортните приоритети на държавата? Кой прави оценката кои международни първенства са стратегически важни за България и какви публични средства трябва да бъдат инвестирани в тях? До сега това беше Министерството на младежта и спорта! След опита на Столична община да изземе тази функции и мълчанието на ММС можем да се зачудим за ползата от съществуването на спортното министерство...

За щастие тази срамна страница за българския спорт е затворена. Дано!

Но тя ни кара де се върнем назад във времето, когато през 2013 г. тогавашната спортна министърка Мариана Георгиева отпусна над 450 000 лв. за несъществуващи първенства по шахмат, след което започна разломът в този спорт у нас и изключването му от международните структури, който не може да се реши финално и до днес. В същия период се отпускат средства за странни домакинства като Световно първенство за улов на хищна риба. И макар и недалновидни, те са в десетки пъти по-малко от тези, които опита да даде Столичният общински съвет за скейтборд.

Последва момент на сигурна и обективна политика за домакинствата, докато министър беше Красен Кралев, когато приехме множество големи първенства по традиционни за България спортове като волейбол, художествена гимнастика, гребане, кану каяк, тенис турнира Sofia open, световни купи по ски и сноуборд.

След него обаче дали заради често сменяните правителства или пълната некомпетентност на назначаваните министри стратегията изчезна. Стигна се дори до парадокса Радостин Василев, министър от декември 2021 до август 2022, да спре финансирането на вече спечеленото през 2023 г. Европейско по волейбол за мъже, понеже това се е случило преди той да встъпи в длъжност. Та се наложи намеса от най-високо ниво от тогавашния му шеф Слави Трифонов, който да го вразуми.

За да я докараме до вчера, когато един глас не стигна на кмета Васил Терзиев и Столичния общински съвет да хвърлят най-неразумните близо 10 млн. евро за домакинство!

Затова е редно да напомним, че имаше времена, в които държавата подбираше и финансираше домакинствата внимателно с ясна политика за възможностите на спортовете и влиянието им върху обществото. 

България винаги е била отличен домакин на големи спортни събития! Но твърдата държавна политика по отношение подпомагането им и ползите от тях се усети най-добре, докато министър на младежта и спорта беше Красен Кралев.

От едно такова домакинство тръгна рестартът на българския мъжки волейбол, който реално започна през 2015 г., когато за пръв път от много години приехме Европейско първенство за мъже заедно с Италия. Останахме четвърти, но България дишаше волейбол! След него се създадоха нови школи, а статистиката показва, че през 2014/2015 г., преди провеждането на Европейското първенство в страната ни е имало 7032 картотекирани състезатели по волейбол. През следващата година те са 8943-ма, а през 2016/2017 г. те са 9361. Увеличението е с над 30%. Данните бяха изнесени от Красен Кралев във финалната фаза на кандидатурата ни за Световното през 2018 г. Което отново получихме и организирахме заедно с Италия, за да се запази инерцията от интереса към този толкова важен за българите спорт. Последваха домакинство на Европейско за жени, ново Европейско за мъже, Златна лига (жени), турнири от Волейболната лига на нациите и множество състезания за подрастващи. И заради всичко изброено през 2021 г. Красен Кралев беше удостоен със званието "Посланик на Европейския волейбол"по време на заседанието на Борда на Европейската волейболна конфедерация (CEV).

Резултатът е второ място на Световно първенство за мъже и Световна титла за девойки през миналата година и отлично организирано само преди месец домакинство на Европейско първенство. 

Красен Кралев беше човекът, който повярва в българския тенис и почти на ръчна докара у нас турнир от сериите ATP! И може би е редно да напомним, че първата титла в кариерата на настоящия световен лидер Яник Синер беше именно в София. Години наред България беше част от световния тенис елит с гостоприемство и отлична организация на Sofia Open. Което струваше на държавата по 500 000 лв. на турнир. Да напомним - сега се опитаха да ни набутат с близо 10 млн. Евро за скейтборд.

Пикът на смислените български домакинства настъпи през 2018 г. Тогава страната ни едновременно прие световни първенства по волейбол, художествена гимнастика (титла за ансамбъла ни) и гребане. България се превърна в център на световния спорт, а у нас пристигнаха председателят на Международния олимпийски комитет Томас Бах, представители на правителства, международни спортни организации и ръководители на водещи федерации.

Това беше признание за способността на страната ни да организира събития от най-висок ранг. България получи международна видимост, а българските деца имаха възможност да видят на живо най-добрите състезатели в спортове с огромни традиции у нас. Последва и засилен интерес към тези дисциплини. Именно това трябва да бъде един от най-важните резултати от всяко голямо домакинство – да вдъхновява следващото поколение спортисти.

Защото вчера бяхме изправени пред съвсем различна картина. Кметът на София Васил Терзиев направи опит да прокара отпускането на близо 10 милиона евро за домакинството на три състезания по скейтборд. Сума, която трудно може да бъде оправдана с аргументи за спортно развитие, обществена полза или престиж на столицата.

През годините страната ни е доказвала, че може да бъде отличен организатор и в други спортове. Световните купи по ски и сноуборд превърнаха българските зимни курорти в сцена за най-големите имена в тези дисциплини. И днес имаме Радослав Янков, Тервел и Малена Замфирови, Алберт Попов...

След мощната подкрепа за художествената гимнастика имаме олимпийски шампионки в ансамбъла и сребро на Боряна Калейн.

Тези събития имаха ясна цел, спортна стойност и реален ефект. Те даваха възможност на българските състезатели да се изявяват пред родна публика, привличаха чуждестранни гости, популяризираха страната ни и създаваха стимул за развитието на спорта. Домакинството не беше самоцел, а средство за постигане на по-големи резултати.

А 9,6 млн. евро, за да може кметът Васил Терзиев да преговаря лично за домакинството и да се снима на скейтборд са много неща, но със сигурност не и нещо полезно за София, държавата и българския спорт!