Клюкарник

Мишо ми разказа всичко – за Васа Ганчева, за лекарката, за стюардесата...

Откъс от биографичната книга „Ти ме повика, живот”, написана от Михаил Белчев и журналистката Албена Атанасова през 2025 г. 

Мишо много обичаше да ми разказва живота си. Ако трябва да определя що е детство, то ще е като неговото – с дъх на теменужки. Татко му почти всеки ден се е прибирал с теменужки за майка му. Много любов е имало в това семейство. А момченцето Мишо е било нежно, чувствително, добричко и много умно. След драматичната му среща с нагъл и самонадеян петел започва да заеква. И за него, още повече за родителите му, настъпват нелеки години. За щастие, майка му успява да му внуши, че заекването не е проблем – има хора, които говорят гладко, но няма какво да кажат. Мишо е преминал през тежки дни, но пък може би точно те са събудили у него онова светоусещане, което вдъхновява стиховете му.

После момичетата. Винаги много са го харесвали. На старите овехтели снимки той все е сред девойки. Жените обожават романтиците – толкова се дефицитни. Представям си как по онова време хубавото слабичко момче с китара и поетична душа е запленявало душите.

Лили Иванова и Васил Найденов страдат за загубата на Михаил Белчев (ВИДЕО)

Мишо е признавал, че е направил доста грешки, преди да се срещнем. Но аз си мисля, че грешки  няма – всичко е било част от пътя му. С разкъсващи душата емоции, сложни връзки, предателства – и все пак любов . А любовта никога не е грешка. Тя е онази енергия, която те тласка напред, давайки ти още повече заряд и мъдрост.

Мишо – още от първи клас, като си хареса някое момиче, го води вкъщи. И по-късно пак така. Отговорен кавалер, джентълмен и рицар, както някои го наричат – по-точно Вера Ганчева (сестрата на Васа), всепризната интелектуалка от висша проба.

С лекарка за кратко. После с Васа – драматично. Със стюардеса за потушаване на огъня. И ето ме мен. Можеше и по-рано да се срещнем, все пак ни делят четиринайсет години. Но Господ си знае работата и трябва да сме благодарни, че се открихме и събрахме.

Много ми се иска да говоря за тези, които веднага ме приеха като жената  до Мишо – за разлика от много други, които грешно решиха, че съм поредната. Просто не ме познаваха или се съмняваха в него. Не знам. Чувах коментари, но не обръщах внимание. Бяха ревниви към неговите приятелки, какво ли са си мислили... Тази артистка откъде се взе, кой вятър я довя! Е, да де, ама тази артистка искаше повече от всичко Мишо да бъде щастлив.

Почина големият певец, композитор и поет Михаил Белчев

Генчо Гайтанджиев и Клер Леви (известни музиколози в областта на забавната музика – б. р. Уикенд) ни бяха най-близки и неслучайно ни станаха кумове. Виждахме се почти всяка вечер. Генчо беше вселена, толкова ми липсва! Клер и до днес е до нас и ние до нея. Безценно приятелство.

През годините няколко пъти се случи да летя в пилотска кабина в устрема си към Мишо. Докато вървеше едно от изданията на „Златният Орфей”, имах представления в Младежкия театър. Качвах се на обедния полет от Бургас за София, играех на сцената и веднага след аплаузите сядах в таксито към аерогарата, за да хвана последния самолет към морето. Беше вълнуващо и забавно – хората в самолета ме гледаха малко като „полезно изкопаемо”, защото бях официално облечена, готова направо за партито след концертите. Нали трябваше да съм хубава, трябваше да светя за Мишо.

Славеят на Странджа Янка Рупкина отлетя към вечността (ВИДЕО)

Обичахме да оставаме в Слънчев бряг след края на фестивала – беше много различно, макар и доста тъжно. Изведнъж глъчката секваше, Летният театър потъваше в самота и тишина, а ние с Мишо се качвахме на пъстра каручка или на пременен файтон за разходка по крайбрежната ивица. Редовно пеех с пълно гърло „Моя любов”, а ехото предвещаваше вълнуващите години. Спомени, спомени...

Почина култов талант от голямо музикално риалити

Четете LifeOnline.bg където ви е удобно Telegram , Instagram , Facebook